Изтръгнати от корен [bg]

Или щеше да остане без крак и да се прибере у дома скръбен и огорчен, за да научи, че момичето се е омъжило за човек, който ще се грижи за стопанството. Или пък щеше да се пропие, за да забрави, че е убивал хора с надеждата да забогатее. Това също беше история; те всички имаха истории. Имаха майки или бащи, сестри и любими. Не бяха сами на този свят; имаха значение за някой друг, освен за самите себе си. Изглеждаше ми безкрайно неправилно да се отнасяме към тях като към монети в кесия. Искаше ми се да отида и да си поговоря с това момче, да го питам как се казва, да узная истинската му история. Но това щеше да бъде нечестно, само залъгване на собствените ми чувства. Усещах, че войниците прекрасно знаят как ги пресмятаме: толкова можем да пожертваме, но повече не, сякаш всеки от тях не беше човек сам по себе си.

Саркан изсумтя.

— Каква полза да ги разпитваш и да разбереш, че еди-кой си е от Дебна, че на другия баща му е шивач, а третият има три деца? Много по-добре е, че вдигна стени, така че войниците на Марек да не ги избият на сутринта.

— Още по-добре щеше да бъде Марек да не се опитваше да го направи — отвърнах аз, подразнена от нежеланието му да разбере. Единственият начин да принудим Марек да преговаря бе да направим превземането на стените толкова скъпо, че да се откаже. Въпреки това бях бясна — на него, на барона, на Саркан, на себе си. — Ти имаш ли останали близки? — попитах го рязко.

— Не знам. Бях тригодишно просяче, когато подпалих Варша, опитвайки се да се стопля на улицата една зимна нощ. Никой не си направи труда да издири семейството ми, преди да ме пратят в столицата. — Говореше безразлично, сякаш нямаше значение, че е откъснат от целия свят. — Не ми прави жалостиви физиономии. Това беше преди век и половина; петима крале са склопили очи оттогава насам… шестима — поправи се той. — Ела и ми помогни да намерим пролука.

Вече беше съвсем тъмно и нямахме никакъв шанс да открием пукнатина, освен пипнешком. Долепих ръка до стената, но бързо я отдръпнах. Камъкът мърмореше странно под пръстите ми — с хор от дълбоки гласове. Взрях се внимателно. Бяхме вдигнали не само голи камъни и земя: от пръстта се подаваха отчупени парчета гравирани блокове, костите на старата кула. На места бяха изписани древни думи, почти заличени от времето, но все още можеха да бъдат усетени, ако не видени. Потрих ръце една в друга. Пръстите ми бяха прашни и сухи.