Изтръгнати от корен [bg]

Въвлякох неговата магия в творението си, прокарвайки ръце по стените, а напевът ми продължаваше да звучи под мелодията на неговото заклинание. Хвърлих му бърз поглед. Той гледаше надолу и макар да се стараеше да запази навъсената си физиономия, се беше зачервил от висшата, отвъдна светлина, която бе вдъхнал на сложното си вълшебство: едновременно доволен и подразнен от факта, че си е проличало.

Навън слънцето беше залязло. Слабо синьо виолетово сияние проблясваше по повърхността на тестото като горящ спирт в тиган. Едва го отличавах в сумрака на стаята. После творението ни пламна като сухи съчки на огъня. Магията рукна отведнъж, но този път Саркан беше готов. Щом заклинанието проработи, той рязко се дръпна от мен. В първия момент инстинктивно посегнах към него, но после и аз се отдръпнах. Двамата се върнахме в отделните си кожи, вместо да се обливаме един друг с магията.

През прозореца се донесе грохот като пропукващ се лед през зимата; чуха се викове. Аз с пламнало лице заобиколих Саркан, за да погледна навън. Магичните лампи пред шатрата на Марек бавно се люлееха като фенери на лодка върху вълните. Земята се тресеше като бурно море.

Хората на барона се притиснаха в стените на кулата. Тънкото им ограждение, което не беше нищо повече от наръчи от съчки, се разпадаше. На светлината на заклинанието видях как Марек излиза от шатрата си с блестяща коса и доспехи, а в юмрука си стиска златна верига — същата, която бе носил глашатаят. След него се изля тълпа от войници и слуги, които бягаха навън: цялата внушителна шатра се срутваше.

— Изгасете факлите и огньовете! — изрева Марек с неестествено силен глас. Земята простена и се разтресе от нещастни гласове.

Соля излезе от шатрата заедно с другите. Той взе една от магичните лампи от земята и я вдигна с остра дума, която усили светлината й. Земята между кулата и военния лагер се беше изгърбила като недоволен ленив звяр, надигащ се на крака. Малко по малко около кулата се издигнаха три високи стени от камъни с бели жили и назъбени ръбове. Марек трябваше да заповяда на хората си бързо да изтеглят оръдието си, докато стените измъкваха земята изпод краката им.

Накрая земята се успокои и въздъхна. От кулата се разнесоха няколко последни вибрации и отмряха. От стените се посипаха малко пръст и камъни. На лицето на Марек беше изписано объркване и ярост. За миг той впери нагоре кръвнишки поглед в мен, аз му отвърнах със същото. Саркан ме дръпна от прозореца.