Драконите на сломеното слънце [bg]

Тасълхоф бе изцяло запленен само от факта, че във вътрешността на нечия къща може да има цял водопад. Той се изкатери по скалите и едва не си счупи главата, докато се пързаляше по хлъзгавите от влагата скали. Кендерът възкликваше на висок глас всеки път, когато откриеше гнездо, изтръгваше из корен редки растения, докато се опитваше да откъсне някое цвете и накрая дори се наложи Калиндас да го смъкне насила, понеже иначе бе готов да се изкатери и до самия таван.

Това беше Тасълхоф. Колкото по-дълго го наблюдаваше Палин, толкова повече се убеждаваше, че този кендер е именно кендерът, който тъй добре бе познавал преди повече от трийсет години. Забеляза, че и Лорана не изпуска малкия разбойник от очи. Гледаше го объркано и с някаква почуда. В себе си магьосникът намираше за твърде вероятно кендерът да се е лутал по света в продължение на трийсет и осем години и накрая просто да му е хрумнало да се отбие, за да побъбри с Карамон.

Почти веднага отхвърли тази мисъл. Може би всеки друг кендер, но не и Тасълхоф. Този кендер беше уникален, както обичаше да казва баща му. Или може би не беше? Дали пък ако си бяха дали труда да опознаят и други от расата му, нямаше да открият, че всички кендери могат да бъдат верни и състрадателни приятели? Но ако Тас не се бе размотавал наоколо почти четирийсет години, откъде тогава идваше?

Палин изслуша изключително внимателно историята на рицаря за това как кендерът се появил в гробницата по време на нощта на бурята (стори му се знаменателен момент, така че си го отбеляза мълчаливо), как Карамон го разпознал, за последвалата смърт и думите, с които се бе обърнал към сър Джерард.

— Баща ви беше изключително разстроен, че не вижда своя брат Рейстлин. Спомена, че Рейстлин е обещал да го изчака. И тогава отправи към мен предсмъртното си желание, сър — завърши младият войн. — Поиска от мен да отведа Тасълхоф при Даламар. Допускам, че става дума за магьосника с печална известност?

— Предполагам — отговори уклончиво Палин, решен да не издава собствените си мисли.

— Съгласно Кодекса на честта, сър, съм обвързан със задължението да изпълня искането му. Но след като магьосникът Даламар е изчезнал от години и никой не знае къде е, не съм сигурен как да постъпя.

— Нито пък аз — отговори Палин.

Последните думи на баща му бяха любопитни. Много добре му бе известна твърдата вяра на Карамон, че Рейстлин няма да напусне измерението на смъртните, без да е дочакал своя брат.