Драконите на изгубената звезда [bg]

— Първа учителко! — извика Микелис. Той взе ръцете й и ги притисна до устните си. — Наистина сте вие и наистина се е случило чудо?

— Не, нищо подобно — отвърна уморено Златна Луна. — Вярно е, аз съм, но едновременно с това и не съм аз. Не чудо, а проклятие ме сполетя. Не очаквам да ме разбереш. И как бих могла, след като и самата аз не го разбирам? Известно ми е, че Рицарите те зачитат и уважават. Искам да те помоля за една услуга. Трябва да говоря пред техния Съвет, но не мога да чакам до следващата седмица, следващия месец или когато там ще се отвори пролука в натоварената им програма. Можеш ли да ми осигуриш достъп още сега, още днес?

— Мога! — отговори с усмивка Микелис. — Уважението им към мистиците не е насочено единствено към мен. Сигурен съм, че щом чуят за вашето пристигане, с радост ще пожелаят да ви изслушат. В момента са в почивка, но само за вечеря. В момента провеждат специална сесия, за да обсъдят съдбата на някакъв шпионин, но едва ли ще продължи дълго. Когато приключат с тази мръсна задача, ще им се сторите като лъч благословена слънчева светлина в непрогледен мрак.

— Боя се, че идването ми само ще затвърди тъмнината, но няма как да го избегна — изправи се Златна Луна. Тя взе дървената си тояга. — Заведи ме в заседателната зала.

— Но, Учителко — запротестира Микелис и на свой ред стана, — рицарите сигурно още вечерят. Ще им отнеме време. Освен това съществува въпросът с шпионина. Най-добре останете тук, където ще се чувствате удобно…

— Едва ли вече бих могла да се чувствам удобно, където и да е — отвърна тя. Гласът й бе твърд и натежал от гняв и нетърпение, — тъй че няма никакво значение дали ще остана тук, или ще чакам в някоя проветрива зала. Трябва да говоря пред Съвета още днес. Не е изключено работата с шпионина да се проточи и да ме помолят да изчакам до утре.

— Учителко, уверявам ви, че…

— Не! Нямам намерение да чакам нито до утре, нито до вдругиден. Ако съм им пред очите, няма да им е лесно да откажат да ме изслушат. И гледай да не се изпуснеш пред някой за това така наречено чудо.

— Разбира се, Учителко, щом такова е желанието ви — каза Микелис.

Изглеждаше засегнат и разочарован. Чудото беше пред очите му, а тя не му даваше разрешение да го прослави пред всички.

Синият кристален жезъл се разпадна в ръцете ми.

Тя придружи Звездния учител Микелис до заседателната зала на съвета, където той успя да убеди стражите да я допуснат. Щом се озоваха вътре, Микелис понечи да я попита дали се чувства добре — Златна Луна видя как думите вече се оформяха на върха на устните му — но вместо това заекна и каза, че ще отиде да уведоми председателя за идването й. Тя зае мястото си. Залата беше богато украсена с рози, а въздухът бе наситен с аромата им.

Остана съвсем сама в отекващата тъмнина, тъй като залата бе разположена така, че вътре не проникваха следобедните лъчи на слънцето, а свещите бяха изнесени с излизането на рицарите. Прислужниците й предложиха да запалят няколко, ала Златна Луна отговори, че предпочита да стои в мрак.