![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Въпреки това не смяташе, че като си размята фустата пред тези пълзящи изроди, ще се случи нещо много забавно.
Някой се изкикоти в мрака. Някой луд, който я очакваше, и този смях беше достатъчен, за да вземе решение.
Шийла се обърна и се върна при хлапето и едноокия военен герой. Вече беше измислила начин да вземе пистолета и да им пръсне главите на двамата. Оръжието щеше да ѝ помогне да стигне до факлите край езерото.
— Падни на ръце и колене — нареди ѝ Маклин, чиито очи блестяха над мръсната му брада.
Шийла се усмихна едва и остави раницата си да падне на земята. Какво, по дяволите? Нямаше да е по-лошо от останалите мъже на „Сънсет Стрип“. Но не ѝ се искаше да му се дава толкова лесно.
— Бъди спортсмен господин военен герой — каза тя с ръце на кръста. — Защо не пуснеш хлапето първо?
Маклин погледна момчето, чиито очи зад очилата като че ли щяха да изскочат от орбитите си. Шийла разкопча колана си и започна да събува леопардовите си дънки, като ги плъзна бавно по ханша, бедрата си и накрая ги свали през каубойските си ботуши. Не носеше бельо отдолу. Падна на ръце и колене, отвори раницата и извади шишенце с черни красавици. Лапна едно хапче и каза:
— Хайде, побързай скъпи! Студеничко е!
Маклин неочаквано се засмя. Тази жена имаше кураж и макар да нямаше представа какво ще правят с нея, след като приключеха, разбра, че е от тяхната порода.
— Давай! — обърна се към Роланд. — Бъди мъж!
Момчето беше много изплашено. Жената го чакаше и Краля искаше да го направи. Осъзна, че това е важен ритуал от възмъжаването на Кралския рицар. Тестисите му бяха на път да експлодират, а тъмната мистерия между бедрата на Шийла го привличаше като някакъв хипнотичен амулет.
Боклукчиите допълзяха по-близо, за да гледат церемонията. Маклин седна, за да се наслади на гледката от първия ред. Очите му бяха замъглени и напрегнати. Постоянно местеше дулото на автоматичния пистолет под брадичката си.
Чу кух смях точно над лявото си рамо и разбра, че Войника сянка също се наслаждаваше на случващото се. Войника сянка беше дошъл от Блу Доум Маунтин заедно с тях, беше вървял зад тях и често изоставаше, но винаги беше там. Войника сянка харесваше момчето; Войника сянка смяташе, че момчето притежава инстинктите на убиец, които се развиваха с времето. Войника сянка беше казал на Маклин през тихите часове на нощта, че дните за водене на война още не са приключили. Тази нова земя щеше да се нуждае от воини и военачалници. Хора като Маклин отново щяха да са много необходими… сякаш е имало времена, когато не са били. Войника сянка му каза всичко това и той повярва.
И тогава Маклин се разсмя заради гледката пред него, смехът му се сля с този на Войника сянка и двата зазвучаха като едно.
35
На повече от три хиляди и двеста километра разстояние Сестрата седеше пред камината. Всички други бяха заспали на пода в стаята и беше неин ред да поддържа огъня, като трябваше да внимава хем да не излезе от огнището, хем да не изгасва жаравата, за да не хабят клечки кибрит. Газовата печка беше намалена, за да пести намаляващите им запаси от газ и студът беше започнал да се прокрадва през пукнатините в стените.
Мона Рамзи говореше насън. Съпругът ѝ се обърна и я прегърна. Старецът беше като мъртъв за света, Арти спеше върху легло от вестници, а Стив Бюканън хъркаше като дъскорезница. Но Сестрата беше обезпокоена от хриптенето на Арти. Беше забелязала, че се държи за ребрата, но той я увери, че е добре, че от време на време не може да си поеме въздух, но иначе — както сам се изрази — е „като чисто нов“.
Клошарката се надяваше наистина да е така, защото ако Арти беше наранен вътрешно — може би, когато онзи проклет вълк го блъсна на магистралата преди десет дни — нямаха лекарства, които да му помогнат за инфекцията.
Мешката беше до нея. Тя разхлаби връвта ѝ и бръкна вътре. Намери стъкления пръстен и го извади под светлината от жаравата.
Блясъкът му изпълни стаята. Последния път, в който надникна в предмета, беше преди четири нощи, когато отново беше на пост. Тогава също сънебродеше. В един миг седеше тук и държеше пръстена точно като сега, а в следващия беше надвиснала над някаква маса — квадратна маса с наредени на нея карти.
Картите бяха украсени с картини и не приличаха на другите карти, които някога беше виждала. Една от тях привлече вниманието ѝ — скелет, яхнал вдигнат на задните си крака скелетен кон. Скелетът размахваше коса през гротесково поле от човешки тела. На Сестрата ѝ се стори, че има сенки в стаята, чуждо присъствие и приглушените гласове на говорещи хора. Също така ѝ се счу някой да кашля, но звукът беше изкривен, сякаш го чуваше през дълъг и ехтящ тунел… и когато се върна обратно в хижата, осъзна, че Арти кашля и се държи за ребрата.