Лебедова песен [bg]

Наложи се отново да облече старите си дрехи, защото нищо в къщата нямаше да му стане. Леона ги изпра и ги заши, доколкото успя, но те бяха в доста окаяно състояние. Старата жена му даде нови чорапи, но дори те му бяха прекалено стегнати. Нямаше друг избор обаче, защото старите му бяха целите в дупки, държаха се единствено на засъхналата кръв и бяха напълно неизползваеми.

След като тялото беше заровено, Джош и Суон оставиха Леона сама с гроба на съпруга ѝ. Тя беше облякла изтъркано кафяво кадифено палто и извърна лице от вятъра.

Гигантът слезе в мазето и започна подготовката за пътуването, на което решиха да поемат. Качи една ръчна количка горе и я напълни с провизии — консервирана храна, малко сушени плодове, корави царевични кексчета, шест добре затворени буркана с вода от кладенеца, одеяла и различни кухненски принадлежности — и покри всичко с чаршаф, който завърза с дебел канап. Леона, чиито очи бяха подпухнали от плакане, но пък за сметка на това вървеше с изпънат гръб, най-накрая дойде и започна да опакова един куфар; първите неща, които прибра в него, бяха снимките в рамки на семейството ѝ, които красяха полицата на камината, последвани от пуловери, чорапи и подобни. Също така приготви една по-малка чанта с дрехи на Джо за Суон. Докато вятърът вилнееше около къщата, Леона влезе във всяка една стая и постоя известно време в нея, сякаш се опитваше да извлече ароматите и спомените за живота, който ги беше изпълвал.

Призори щяха да потеглят за Матисън. Старата жена им обеща да ги заведе дотам. Каза им, че по пътя ще минат през фермата на мъж на име Хоумър Джаспин и съпругата му Маги. Имотът на семейство Джаспин, обясни Леона на Джош, се намирал по средата между Съливан и Матисън и там можели да прекарат нощта.

Старата жена опакова няколко от най-добрите си кристални топки, а от една кутия в килера извади някакви жълти пликове и картички за рожден ден — „любовни писма“ от Дейви, обясни тя на Суон, и картички, които Джо ѝ беше изпращал. В куфара ѝ намериха място още две бурканчета с мехлем за страдащите ѝ от ревматизъм колене и макар Леона да не беше казала нищо, Джош беше наясно, че вървенето на подобно разстояние — до фермата на Джаспин бяха поне петнадесет километра — щеше да е истинско мъчение за нея. За съжаление, нямаше никакви превозни средства, които да използват, и нямаха друг избор.

Тестето карти „Таро“ също беше прибрано в куфара на старата жена, след което взе някакъв друг предмет и го отнесе в предната стая.

— Ето — каза тя на Суон. — Искам ти да я носиш.

Детето взе багетата, която Леона ѝ подаде.

— Не можем да оставим Ревльото сам тук, нали? — попита гадателката. — О, божичко, не. Ревльото има още работа… о, да, още много работа!

Нощта минаваше, а Джош и Суон спяха сладко в легла, за чието напускане щяха да съжаляват.