Лебедова песен [bg]

Пол се засмя, без да му е смешно.

— В случай че си забравила, вече ти казах, че няма много бензин и спирачките са прецакани. Вероятно радиаторът здравата е замръзнал и се съмнявам да е останал ток в акумулатора.

Досега Сестрата не беше срещала човек, който така упорито да си търси причини, за да не си мръдне задника и да изгние.

— Палил ли си пикапа напоследък? Дори радиаторът да е замръзнал, можем да запалим огън под проклетото нещо!

— Помислила си за всичко, а? Смяташ да стигнеш до магистралата в счупен стар пикап и зад първия завой да намериш бляскав град с хора от Гражданска отбрана, лекари и полицаи, които правят всичко по силите си, за да съберат отново тази велика страна. Обзалагам се, че там ще намериш всички политици и управници! Госпожа, знам какво се крие зад завоя! Шибаната магистрала, ето какво! — Пол се зае по-грубо с пръстите си и в ъгълчетата на устата му заигра горчива усмивка. — Пожелавам ти успех, госпожа. Наистина.

— Аз не искам да ти пожелавам успех — отвърна клошарката. — Искам да дойдеш с мен.

Пол мълчеше. След малко изпука пръстите на ръцете си.

— Ако нещо е останало, то ще е по-зле от град Додж, Дантевия ад, Средновековието и Ничията земя, взети заедно. Ще видиш неща, от които твоят демон с преместващите се очи ще ти се стори като едно от седемте джуджета.

— Обичаш да играеш покер, но не си голям комарджия, а?

— Не и когато залозите имат зъби.

— Ще отида на запад — заяви Сестрата и опита за последно: — Ще взема пикапа ти и ще намеря помощ за Арти. Всеки, който иска, може да дойде с мен. Какво ще кажеш?

Пол се изправи и погледна спящите хора на пода. „Те ми имат доверие — помисли си той. — Ще направят каквото им кажа. Но тук е топло, в безопасност сме и…“

„Газта ще стигне само за седмица.“

— Ще преспя с тази мисъл — каза с дрезгав глас Пол и влезе в покоите си от другата страна на завесата.

Сестрата се заслуша във воя на вятъра. Арти отново изхриптя болезнено в съня си и притисна с пръсти ребрата си. От далечината се разнесе тихият и пронизителен вой на вълк. Звукът трепереше като изсвирена на цигулка нота. Тя докосна стъкления пръстен през плата на мешката и насочи мислите си към утрешния ден.

От другата страна на зелената завеса Пол Торсън отвори сандъка и извади своя .357-калибров магнум. Той беше тежък синьо-черен револвер с груба тъмнокафява дръжка. Имаше чувството, че това оръжие е направено точно за неговата ръка. Обърна цевта към лицето си и надникна в черното ѝ безстрастно око. „Едно дърпане на спусъка — помисли си Пол, — и всичко ще свърши. Наистина е много просто. Краят на едно провалено пътуване и началото на… какво?“

Той си пое дълбоко въздух, изпусна го и върна револвера обратно. Взе бутилка уиски и я отнесе със себе си в леглото.