Лебедова песен [bg]

— Дай я тук.

Жената го изгледа и изпъна гръб. Това хлапе беше поредният боклук, а тя добре знаеше как да се оправя с такива.

— Майната ти — каза му, отвинти капачката на манерката и я вдигна, за да пие. Студените ѝ сини очи го предизвикваха.

— Хей! — провикна се някой от мрака. Гласът беше дрезгав и груб. — Да не си хванахте жена?

Роланд не отговори. Той продължаваше да гледа как копринената кожа на врата на пленницата му се движеше, докато пие.

— Имам бутилка уиски! — обади се отново гласът. — Ще я изтъргувам с вас!

Жената спря да пие. Изведнъж газираната вода „Перие“ ѝ се стори много неприятна на вкус.

— Давам бутилка уиски за тридесет минути! — настоя онзи. — Ще ви я върна, когато приключа! Имаме ли сделка?

— Имам стек цигари! — провикна се друг мъж зад един преобърнат джип вляво от тях. — Петнадесет минути за стек цигари!

Жената бързо завинти капачката и хвърли манерката в краката на момчето.

— Ето — каза тя, без да откъсва очи от неговите. — Вземи я цялата.

— Пълнители за пистолета! — зарадва се Маклин и извади три броя от раницата на Руди. — Вече разполагаме с известна огнева мощ!

Роланд отвори манерката, отпи няколко глътки вода, затвори я и преметна презрамката ѝ през рамо. Навсякъде около тях се носеха гласовете на други боклукчии, които предлагаха запасите си от алкохол, цигари, клечки кибрит, шоколадови десерти и други ценности, за да прекарат известно време с току-що уловената жена. Роланд не продума, а само слушаше все по-сериозните наддавания като аукционер, който е наясно, че притежава стока с наистина висока цена. Той разгледа пленницата си през очилата, които сам си беше направил, като залепи правилните стъкла — намерени в останките на една от оптиките „Покатело“ — в рамките на танкистки очила. Жената нямаше сериозни белези освен няколко малки зарастващи рани на бузите и челото… и това я правеше много специална стока. Повечето от жените в лагера бяха изгубили косите и веждите си и бяха загрозени от грозни белези в различни цветове — от тъмнокафяви до алени. Черната коса на пленницата му падаше като водопад върху раменете ѝ. Беше мръсна, но нямаше плешиви петна в нея — първият признак на радиационно отравяне. Лицето ѝ беше грубо с квадратна челюст. „Надменно лице — помисли си Роланд. — Лице на кралица на селяндурите.“ Електриковосините ѝ очи бавно се местеха от оръжието към Руди и отново към момчето, сякаш свързваше точките на триъгълник. Според Роланд жената беше в края на двадесетте или началото на тридесетте си години и погледът му се свлече до големите ѝ гърди, които издуваха червената ѝ тениска под палтото ѝ от белка, на която беше написано с фалшиви диаманти „БОГАТА КУЧКА“. Стори му се, че видя зърната ѝ да щръкват, сякаш опасността и смъртта форсираха сексуалния ѝ двигател.