Лебедова песен [bg]

— Роланд — каза тихичко полковникът, — дай ми пистолета.

Момчето се поколеба, защото знаеше какво ще се случи. В края на краищата обаче Краля беше дал заповед, а той беше Кралския рицар и нямаше как да не се подчини. Направи крачка напред, като все още се колебаеше.

— Роланд — настоя Краля.

Този път момчето отиде до него и му подаде пистолета в протегнатата лява ръка. Маклин непохватно го взе и го насочи в главата на Шийла. Жената вдигна предизвикателно брадичка, преметна презрамката на раницата си през рамо и се изпъна като струна.

— Тръгвам към лагера — заяви тя. — Може би ще застреляш жена в гърба, господин военен герой. Не мисля, че ще го направиш. Доскоро, момчета, беше забавно. — Шийла се насили да прескочи трупа на Руди, след което тръгна уверено през автомобилното гробище. Сърцето ѝ биеше като лудо и беше стиснала здраво зъби в очакване на куршума.

Нещо се размърда вляво от нея. Една парцалива фигура беше приклекнала зад останките на шевролет комби. Нещо друго запълзя в пръстта на пет-шест метра отпред и жената осъзна, че няма да стигне до лагера жива.

— Очакват те — провикна се Роланд. — И няма да ти позволят да стигнеш дотам.

Шийла спря. Факлите изглеждаха далеч, толкова далеч. И дори да успееше да стигне до тях, без да бъде изнасилена — или да ѝ се случи нещо по-лошо — нямаше никаква гаранция, че няма да я изнасилят в лагера. Знаеше, че без Руди беше просто ходеща мръвка, която привлича мухите.

— По-добре се върни — настоя Роланд. — Ще си в безопасност с нас.

В безопасност, повтори саркастично наум Шийла. За последно беше в безопасност в детската градина. Избяга от дома си на седемнадесет с един барабанист в рок банда, отиде в онази странна дупка Холивуд и мина през няколко фази: работи като сервитьорка, стриптийзьорка, масажистка в салон на „Сънсет Стрип“, снима се в два порнофилма и накрая заживя с Руди. Светът се беше превърнал в ненормална въртележка от кока, попърс и пишки без лица, но дълбоката истина беше, че всичко това ѝ харесваше. Тя не беше от хората, които хленчеха за онова, което е можело да се случи в живота им, и не пълзеше на колене, за да моли за прошка; обичаше опасностите и тъмната страна на нещата, където се криеха нощните създания. Безопасността беше скучна и постоянно си повтаряше, че животът е само един, така че защо да не се размажеше както трябва?