Градината на Рама [bg]

Преди дните, прекарани в сомнариума, докато все още пътешествахме в планетарната система около нашата родна звезда Слънцето, мнозина от нас вярваха, че „периодът на наблюдение“ ще бъде кратък. Мислехме си, че след някой и друг месец ще ни върнат на Земята или на мястото, за което първоначално вярвахме, че сме се запътили — Марс, а третият космически кораб РАМА ще изчезне в дълбините на Космоса като двата свои предшественика. Но днес, преди да се изправя пред вас, нашите навигатори ми съобщиха, че продължаваме да се отдалечаваме от Слънцето със скорост, надвишаваща половината, от тази на светлината. Така е вече повече от две и половина години. Очевидно е, че ако имаме достатъчно късмет някой ден отново да се завърнем в нашата Слънчева система, то този ден явно стои достатъчно далече в бъдещето.

Всичко това определи главната тема на моето последно обръщение към вас по случай Деня на Заселването. А тя е много прозаична: приятели, съграждани, НИЕ трябва да поемем цялата отговорност за съдбата си. Не можем да очакваме от великите сили, които създадоха за нас този малък свят, да ни спасяват от нашите грешки. Трябва да ръководим Ню. Идън така, сякаш ние и децата ни ще останем тук завинаги. В нашите ръце е да подредим живота, който ще живеем, както ние, така и бъдещите поколения.

В настоящия момент колонията е изправена пред редица предизвикателства. Забележете, че използвам думата „предизвикателства“, а не „проблеми“. Ако застанем рамо до рамо, ние можем да се справим с тези предизвикателства. Ако внимателно премислим дългосрочните последици на действията си, ще направим правилния избор. Но ако не сме в състояние да възприемем идеята „за възнаграждение в бъдещето“ и „за общото благо“, тогава бъдещето на Ню Идън ще бъде безрадостно.

Ще илюстрирам с един пример това, за което става въпрос. Ричард Уейкфийлд обясни както пред телевизията, така и на срещи с обществеността, че главната схема, която контролира времето при нас, се основава на определени допускания за атмосферните условия вътре в поселището. И по-специално алгоритъмът за контрола на времето приема, че както нивото на въглеродния двуокис, така и концентрацията на праховите частици, са по-ниски от дадена определена стойност. Не е нужно да разбирате много-много от математика, за да ви стане ясно, че ако възприетите допускания не са точни, изчисленията, които управляват външните входове на нашето поселище, ще бъдат погрешни.