![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Погледнах я.
— Къде научи, това? При съседите ли?
— Не, не. Чета една книга за мафията.
— Защо?
— Защо ли? Ти четеш книги за местните дървета, а аз за местните диви животни.
После добави:
— Онези, дето се мислят за много хитри, не са хубави хора.
— Без майтап.
— Но печелят от лихвите на инвестициите си много повече, отколкото моите глупави попечители.
— Тогава кажи на Белароса, че искаш да капитализираш заграбените му заеми.
Тя се замисли за момент, след това каза:
— Някак си, мисля, че Франк е различен. Той се опитва да действа сто процента законно.
— Той ли ти каза това?
— Разбира се, че не. Анна ми го каза. Но по заобиколен начин. Тя дори не признава, че той е глава на мафиотска фамилия. Сигурно като мен никога не е виждала това във вестниците.
— Сюзън — отвърнах аз, — Франк Белароса е престъпник №1 в Ню Йорк, а вероятно и в Америка. Той не може да узакони бизнеса си или живота си дори и да иска, а, уверявам те, той не иска.
Тя сви рамене.
— Видя ли онази статия в днешния „Таймс“?
— Да. Нима вече четеш вестници?
— Дадоха ми я да я прочета.
— Разбирам.
Въпросната статия се отнасяше за едно изявление на мистър Алфонс Ферагамо, щатския прокурор за южната част на Ню Йорк. Мистър Ферагамо заявяваше, че ще представи доказателства на федералния предварителен съд, който разглежда подлежащите на доказване твърдения, че мистър Франк Белароса, предполагаема фигура от подземния свят, е замесен в смъртта на мистър Хуан Каранза, колумбийски гражданин и известен наркотрафикант. За случая е потърсена помощта на федералното правителство, заявяваше мистър Ферагамо, тъй като и за жертвата, и за заподозрения се предполага, че са замесени в рекет в страната и в чужбина. Затова правителството ще настоява за подвеждане под отговорност за първостепенно убийство.
Винаги съм харесвал скромния стил на „Ню Йорк Таймс“, където всеки е „мистър“ и твърде често се срещат думи като „предполагаем“ и „предполага се“. Всичко звучи толкова цивилизовано. „Таймс“ трябваше да чуят това, което аз чух в кабинета на Белароса: шибания Ферагамо, шибания Каранза, шибаните ченгета, лайна и malanzane. Сложих си едно наум да си взема утрешния „Ню Йорк Поуст“ или „Дейли Нюз“ и да се осведомя за истинското положение на нещата.
— Каролин и Едуард ще си бъдат вкъщи утре или вдругиден — каза Сюзън. — Но може би само за няколко седмици.
— Разбирам.
И двамата нямаше да се върнат вкъщи направо от училище. Каролин бе ходила на Кейп Код, в лятната вила на родителите на съквартирантката си, а Едуард бе останал в „Св. Пол“ поради някакви съмнителни причини, вероятно във връзка с някое момиче.
— А къде ще заминат след няколко седмици? — попитах Сюзън.
— Каролин заминава за Куба с група студенти на разменни начала, за да подпомага световния мир и да усъвършенства испанския си. Едуард и още няколко завършващи заминават за Кокоу Бийч, където има една къща на тяхно разположение. Не мисля, че възнамеряват да подпомагат световния мир.
— Може би, но това е възхитително, както и да го погледнеш. Световният мир започва с вътрешния мир, с разрешаване първо на проблемите в областта на слабините.
— Много прозорливо, Джон.
Не смятам, че мислеше така. Трябва да ви кажа, че Сюзън финансира тези пътувания на Каролин и Едуард. Всъщност парите на Станхоуп бяха проблем във възпитанието на децата от самото начало. Не казвам, че Каролин и Едуард са разглезени; те са умни и залягат над ученето. Но в ранните им години бяха оставени на бавачки, наети от семейство Станхоуп. А годините, в които се формира характерът, прекараха в пансион, което, макар да е нещо обичайно тук, не е задължително. Но аз се примирих с това. Така че сега, в известен смисъл почти не познавам децата си. Не знам какво мислят, какво чувстват или кои са. И Сюзън не знае. Мисля, че сме пропуснали нещо, а и те също.
Юли засега беше отвратителен.
Лестър Ремсън ми се обади една сутрин в кантората в Лоукаст Вели. Причината за обаждането беше светска, а не служебна.
— Джон — каза той, — снощи имахме събрание в клуба и темата беше ти.
— Кой присъства на събранието?
— Ами… това не е важно…
— Но за мен, без съмнение, е важно, щом като съм бил тема на събранието.