Сянката на чинара [bg]

— Извинявай, Порша. Не се обиждай, но така стоят нещата — каза Лушън.

И тя разбираше или поне се опитваше. Беше твърде изтощена, за да говори дълго. Беше оставила майка си и сестрите си увити в халатите им и сгушени до камината, с пистолет на полицата, чудейки се дали да изпратят децата на училище и какво да им кажат. Кърк, деветокласник в гимназията в Клантън, познаваше синовете на Ростън и се кълнеше, че повече няма да стъпи в училище. Били толкова свестни момчета. А баща си мразеше. Животът му бил свършил. Искал да замине като Порша, да се запише в армията и повече никога да не се върне.

Джейк и Хари Рекс обсъдиха как биха могли да отложат процеса. Да протакат, да бавят, за да дадат на Хари Рекс достатъчно време да приключи развода и на системата достатъчно дълъг период да се отърве от Симиън. И да позволят на хората да се дистанцират от ужаса на преживяното, двете погребения и битката за имуществото на Сет Хъбард. Къде щяха да са всички след шест месеца? Лети щеше да е разведена, можеше дори да си върне старото име. Лети Тайбър. Звучеше много по-добре, но Порша си напомни, че собствената й фамилия ще остане Ланг. Симиън нямаше да го има. Систрънк щеше да бъде забравен. Със сигурност след шест месеца обстановката щеше да е по-подходяща за справедлив процес. Опонентите им щяха да се противопоставят гръмогласно, а и защо не при толкова мощен импулс на тяхна страна?

Джейк донякъде оптимистично предположи, че би могъл да поговори със съдия Атли, евентуално късно в петък следобед на верандата, на коктейл с уиски, и след като се поотпуснат, да повдигне въпроса за промяна на мястото на процеса или за отлагането му.