Катерина де Медичи [bg]

Окървавеният ръкав на Едуар разтревожи Монморанси и доктор Паре. Двамата отказаха да повярват, че херцогът на Анжу не е сериозно ранен, и лекарят отведе сина ми. Улових едрите длани на стария съветник.

– Излязохте прав, мосю, а аз сгреших – казах му. – Бунтовниците бяха готови да убият краля и херцога. Разбера ли кой, стои зад...

– Принц Конде – прекъсна ме той. – Шпионите ми твърдят, че племенникът ми... – имаше предвид адмирал Колини, чието име произнасяше с дълбок срам – не е одобрил плана и не го е подкрепил.

– Конде е предател и няма да се успокоя, докато не си получи заслуженото – отсякох.

През онази нощ не помислих за сън. Извиках генералите и съветниците си. Съгледвачите на Монморанси докладваха, че войската на Конде се насочва от североизток към Париж. През следващия месец събрахме 16-хилядна армия. Хората на Конде лагеруваха на брега на Сена точно пред Париж, отрязвайки пътя на провизиите за града. Преглътнах гнева и изпратих пратеници при Конде – той ги върна с послание, че добрите френски поданици "вече не желаят да плащат данъци, за да осигуряват разточителния живот на чужденци, особено италианци".

Битката за Париж започна през един мрачен ноемврийски ден. В двора на Лувъра Монморанси и командирите му яхнаха жребците си да приветстват краля, преди да препуснат към бойното поле. Шарл, нетърпелив да пролее кръв, се втурна безразсъдно към един от оседланите коне, но Монморанси го възпря.

– Ваше Величество, животът ви е твърде ценен – подхвана той, уловил юздата на коня, – а хугенотите показаха, че няма да се поколебаят да ви похитят. Не ни затруднявайте. Ще са необходими поне още хиляда войници да ви охраняват.

Дори Шарл не успя да възрази. Ние, кралските особи, останахме в Лувъра. Дотогава не бях изпитвала такова задоволство от дебелите му стени и железните му порти. Качих се на покрива и погледнах на североизток, макар сградите да закриваха бойното поле. Не след дълго Едуар – забравил безгрижно белега в рамото си – дойде при мен. Заедно проследихме как по небето се струпват буреносни облаци, пришпорвани от студени ветрове.

Битката започна в три следобед. Конде разполагаше с десет хиляди войници срещу нашите шестнайсет хиляди; победата ни изглеждаше сигурна. След час съгледвачите докладваха, че бунтовниците са претърпели тежки загуби. След още час ни съобщиха, че и ние сме пострадали не по-малко. Настроението ми помрачняваше в синхрон с облаците, закрили напълно слънцето.

Третият час донесе студен дъжд и пратеник, мокър до кости.

– Командир Монморанси е пред западната порта!

Сбърчих объркано чело. Толкова ли е безнадеждно положението, та Монморанси е изоставил войниците си? Тръгнах бързо към портата, където изтощен ездач и кон влачеха носилка под дъжда.

Монморанси бе завързан за носилката; одеялото под него бе подгизнало от кръв, макар да не видях рана. Бяха свалили шлема му и бялата му коса лепнеше върху главата. Лееше се истински порой и аз се надвесих над него да го заслоня.