Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
– За бога, мамо, ще ви отнесат главата!
Швейцарците сгъстиха строя около нас; един от офицерите им скочи от коня си и пое юздите на впряга. Каретата продължи напред, но не след дълго спря и капитан Бергун се приведе ниско в седлото.
– Нападна ни хугенотски разузнавателен отряд – извика той. – Двама избягаха и ще се върнат да съобщят на командирите си къде се намираме. Напредваме твърде бавно. Ще изпратят кавалеристи с аркебузи. – Надникна към Едуар. – Мосю херцог, ранен сте!
– Само ожулен – извика в отговор Едуар.
Надникнах през прозореца.
– На какво разстояние сме от Париж, капитане?
– Час, ако се движим бързо. Аз и офицерите ми ще яздим с вас, макар да не сме в състояние да ви защитаваме както копиеносците.
– Благодаря. Кажете на кочияша да не щади конете.
Препуснахме бързо. Вкопчихме се отчаяно в седалките, та безмилостното друсане да не ни запокити на пода.
– Проклети хугеноти! – ругаеше запъхтян Шарл. Усилието да се крепи го оставяше без дъх и с пепеляво лице, ала не усмиряваше яростта му. – Ще ги изловим до един. Ще обезглавя лично подлеца, организирал атаката!
По време на главоломното препускане на конете с Едуар мълчахме мрачно. Притисках с длан повърхностната му рана и омразата ми растеше. Преди онази нощ бях решена да опазя мира на всяка цена. Покушението срещу краля и херцога на Анжу обаче бе непростимо. Взирах се в бъдещето и виждах неизбежна война.
След четирийсет и пет минути пристигнахме в Лувъра – час преди зазоряване. Монморанси ни очакваше – бях му изпратила съобщение, че ще оглави армия. Когато го видях – белокос, но все още жилав и неумолим – застанал на алеята до доктор Паре, изпитах признателност. Не бях близка с него, нито пък той с мен, ала не бях забравила как извоюва победа за съпруга ми.
Окървавеният ръкав на Едуар разтревожи Монморанси и доктор Паре. Двамата отказаха да повярват, че херцогът на Анжу не е сериозно ранен, и лекарят отведе сина ми. Улових едрите длани на стария съветник.
– Излязохте прав, мосю, а аз сгреших – казах му. – Бунтовниците бяха готови да убият краля и херцога. Разбера ли кой, стои зад...
– Принц Конде – прекъсна ме той. – Шпионите ми твърдят, че племенникът ми... – имаше предвид адмирал Колини, чието име произнасяше с дълбок срам – не е одобрил плана и не го е подкрепил.
– Конде е предател и няма да се успокоя, докато не си получи заслуженото – отсякох.
През онази нощ не помислих за сън. Извиках генералите и съветниците си. Съгледвачите на Монморанси докладваха, че войската на Конде се насочва от североизток към Париж. През следващия месец събрахме 16-хилядна армия. Хората на Конде лагеруваха на брега на Сена точно пред Париж, отрязвайки пътя на провизиите за града. Преглътнах гнева и изпратих пратеници при Конде – той ги върна с послание, че добрите френски поданици "вече не желаят да плащат данъци, за да осигуряват разточителния живот на чужденци, особено италианци".
Битката за Париж започна през един мрачен ноемврийски ден. В двора на Лувъра Монморанси и командирите му яхнаха жребците си да приветстват краля, преди да препуснат към бойното поле. Шарл, нетърпелив да пролее кръв, се втурна безразсъдно към един от оседланите коне, но Монморанси го възпря.
– Ваше Величество, животът ви е твърде ценен – подхвана той, уловил юздата на коня, – а хугенотите показаха, че няма да се поколебаят да ви похитят. Не ни затруднявайте. Ще са необходими поне още хиляда войници да ви охраняват.
Дори Шарл не успя да възрази. Ние, кралските особи, останахме в Лувъра. Дотогава не бях изпитвала такова задоволство от дебелите му стени и железните му порти. Качих се на покрива и погледнах на североизток, макар сградите да закриваха бойното поле. Не след дълго Едуар – забравил безгрижно белега в рамото си – дойде при мен. Заедно проследихме как по небето се струпват буреносни облаци, пришпорвани от студени ветрове.
Битката започна в три следобед. Конде разполагаше с десет хиляди войници срещу нашите шестнайсет хиляди; победата ни изглеждаше сигурна. След час съгледвачите докладваха, че бунтовниците са претърпели тежки загуби. След още час ни съобщиха, че и ние сме пострадали не по-малко. Настроението ми помрачняваше в синхрон с облаците, закрили напълно слънцето.
Третият час донесе студен дъжд и пратеник, мокър до кости.
– Командир Монморанси е пред западната порта!
Сбърчих объркано чело. Толкова ли е безнадеждно положението, та Монморанси е изоставил войниците си? Тръгнах бързо към портата, където изтощен ездач и кон влачеха носилка под дъжда.
Монморанси бе завързан за носилката; одеялото под него бе подгизнало от кръв, макар да не видях рана. Бяха свалили шлема му и бялата му коса лепнеше върху главата. Лееше се истински порой и аз се надвесих над него да го заслоня.