Островът на скъпоценностите

Врата а именно се бе отворила и тримата споменати се появиха на прага.

— Какво, хер флотският лейтенант? — провикна се Хайнрих. — Възможно ли е? Добро утро и добре дошъл! Това се казва изненада! Ние мислехме, че ще дойдете едвам утре.

Той подаде ръка на Герд.

— Така стои работата! — обади се Казимир и на свой ред подаде ръка.

Фред също пласира своя поздрав, после Хайнрих попита с предприемчива физиономия:

— Хер лейтенант, вярно ли, че сега си имате работа и с оръдия?

— Разбира се!

— Чудесно! Артилерията не е ли най-доброто оръжие?

— Може би.

— Не само може би, а съвсем сигурно! Вярно, има голяма разлика между морската и полската артилерия.

— Каква?

— Е, та работата е съвсем проста: морската артилерия се употребява на кораб, а полската — на суша. Това е лесно за схващане.

Герд се засмя.

— Виж ти, колко си бил умен!

— Нали? Но това беше само встъплението, защото сега идва заключението, че полската артилерия стреля много по-сигурно от морската.

— С това не бих могъл изцяло да се съглася.

— Не? Корабът се клатушка, кой може там да ти стреля сигурно? На сушата това е нещо друго. Там от пет хиляди крачки обстрелваш някому лулата от устата.

— Охо!

— Охо? Веднъж на едно полево занятие изскочи един заек. Тогава хауптманът дотърча бързо при мен и попита:

«Хайнрих, считаш ли се способен да го улучиш?» «Всякогаж, хер хауптман!» «Ще спечелиш двайсет гроша, но кожата трябва да остане цяла.» «Слушам, хер хауптман!» Прицелих се, дръпнах спусъка и гюлето му отнесе двата предни крака, така че вече нямаше как да избяга. Хауптманът нареди да го донесат и доубият, а аз си получих моите двайсет гроша. Такова нещо възможно ли е в морето, хер лейтенант?

— Не вярвам — разсмя се този.

— Не? — намеси се тук Фриц, някогашният чирак. — Защо не? Аз мога да докажа противното. Пътувахме от Америка през Великия океан за Австралия. И ето че внезапно пред нас изскочи една стара зайкиня. Понеже корабът плаваше бавно, аз взех топа под лявата мишница, а гюлето в дясната ръка и хукнах подир добичето, Зареждайки в бяг, гръмнах и прострелях двата десни крака на животното. То беше действително зайкиня и когато да й дам милостивия удар за съкращаване на мъките, ми рече:

«Фриц, проводи един поздрав от мен на Хайнрих; аз съм вдовицата на заека, който той навремето застреля!» Казимир кимна замислено.

— Така стои работата! — съгласи се той. Всички се разсмяха, а Хайнрих подскочи гневно.

— Глупаво момче!

С тези изпълнени с чувство думи той напусна арената на своето поражение.

Скоро след това се появи фрау Барбара със сутрешното кафе, при което взаимно си размениха новостите. Когато първото любопитство бе достатъчно задоволено, Герд си постави една тайнствена физиономия.

— Чичо, трябва да ти кажа, че аз всъщност нямам намерение да остана тук.

— Тъй ли, че тогава защо дойде?

— За да ви взема. Вие трябва да дойдете с мен при моя приемен баща в Хелбигсдорф.