Хари Потър и огненият бокал

— Та това са само едни чорапи! — прекъсна го Рон, леко поруменял около ушите, макар да личеше колко му е приятно да слуша тези думи. — Ааа, Хари!… — възкликна той, току-що отворил подаръка си от Хари — шапка с емблемата на любимия му отбор по куидич „Чъдли кенънс“. — Жестока е!

И той с усилие нахлупи шапката върху непокорната си коса. Доби подаде на Хари малко пакетче, в което имаше… чорапи.

— Доби сам ги изплел, сър — щастливо обяви духчето. — Той купил преждата от своята заплата, сър!

Левият чорап беше яркочервен с шарки във формата на метли, а десният бе зелен и украсен със сничове.

— Те са… те са наистина… Е, благодаря ти, Доби! — каза Хари и веднага обу чорапите, а от очите на Доби започнаха да се стичат сълзи на радост.

— Доби трябва да върви вече, сър, че се приготвя коледната вечеря в кухнята! — рече Доби и забързано излезе от спалнята, като махна за довиждане на Рон и останалите.

Другите подаръци за Хари бяха доста по-хубави от различните чорапи на Доби, като се изключи, разбира се, подаръкът от семейство Дърсли — една-единствена книжна салфетка, най-малкото нещо, изпратено досега от тях. Явно още не бяха забравили онази карамелка „Тонезик“. От Хърмаяни получи книгата „Отборите по куидич на Великобритания и Ирландия“, от Рон — препълнена кесия торови бомбички, от Сириус — джобно ножче с приспособления за отваряне на всякакви ключалки и развързване на всякакви възли, от Хагрид — голяма кутия сладкиши, включително любимите на Хари всякаквовкусови бобчета на Бърти Бог, шоколадови жаби, най-добрата надуваема дъвка „Друбъл“ и летящи лимонадени пчелички. Пристигнал бе, естествено, и обичайният пакет от госпожа Уизли, съдържащ нов пуловер (зелен, с избродиран змей — вероятно защото Чарли вече й бе разказал всичко за шипоносеца, досети се Хари), както и голямо количество домашни пирожки с кайма.

Хари и Рон се срещнаха с Хърмаяни в общата стая и заедно слязоха на закуска. Почти целия предиобед прекараха в кулата на „Грифиндор“, където всички се радваха на подаръците си, после се върнаха в Голямата зала за обилния празничен обяд, включващ най-малко сто пуйки и коледни пудинги и цели купища гризини-хитрини.

След обяда излязоха навън, където снегът бе още неутъпкан, ако не се смятат дълбоките пъртини, направени от учениците на „Дурмщранг“ и „Бобатон“ на идване към замъка. Хърмаяни предпочете само да гледа как Хари и братята Уизли се бият със снежни топки, без да се включи, а в пет часа обяви, че се връща горе, за да се готви за бала.

— Какво ще правиш цели три часа? — погледна я с недоумение Рон и бе наказан за разсеяността си с голяма снежна топка, метната от Джордж, която го улучи право в слепоочието. — С кого ще ходиш? — провикна се той след Хърмаяни, но тя само махна и изчезна нагоре по стълбите към замъка.