Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
Докато докторът бе все още в банята, почуках на вратата на господин Бекку. Една прислужница се втурна да смени чаршафите, а господин Бекку дойде да ми помогне да се преоблека в нощно кимоно. По-късно, след като докторът заспа, отново станах и се изкъпах, без да вдигам шум. Мамеха ми беше казала да стоя цяла нощ будна, за да съм готова, ако докторът се събуди и пожелае нещо. Но въпреки че се борих със съня, заспах. На сутринта обаче успях да се събудя навреме, за да се оправя, преди докторът да ме види.
След закуска изпратих доктор Рак до изхода на странноприемницата и му помогнах да си обуе обувките. Преди да си тръгне, той ми благодари за нощта и ми подаде едно пакетче. Чудех се дали е бижу като онова, което ми подари Нобу, или няколко парченца от окървавената хавлиена кърпа! Но когато събрах кураж и го отворих, вътре се оказаха китайски билки. Не знаех за какво са и попитах господин Бекку. Той ми каза да си варя веднъж дневно чай от тях, за да избегна евентуална бременност.
— Използвай ги разумно, защото са много скъпи. Но не и прекалено разумно, защото са по-евтини от един аборт.
Странно е и доста сложно за обяснение, но след моето мидзуаге светът изглеждаше съвършено различен. Пити, която все още не бе минала през това, вече ми се струваше неопитно дете, макар да беше по-голяма от мен. Майка и Леля, както Хацумомо и Мамеха, го бяха преживели, разбира се, и аз може би повече от тях съзнавах това странно общо нещо помежду ни. След мидзуагето прическата на чиракуващата гейша се променя и тя вече носи червена, а не шарена копринена лента в основата на наподобяващия възглавничка за игли кок. Известно време така силно ме занимаваше мисълта коя чиракуваща е с червена и коя с шарена лента, че не забелязвах почти нищо друго на улицата или в коридора на малкото училище. Изпитвах нов респект към момичетата, минали през своето мидзуаге, и ги чувствах много по-близки от останалите.
Мисля, че всички чиракуващи гейши се чувстват като мен променени след своето мидзуаге. Но аз не просто виждах света друг. Промени се и моят всекидневен живот заради новото отношение на Майка към мен. Мисля, че вече сте наясно, че тя беше от онези хора, които забелязват нещата само ако на тях е закачен етикет с цената. Когато вървеше по улицата, умът й, предполагам, работеше като сметало: „Ооо, това е малката Юкийо, чиято глупост миналата година струва на по-голямата й сестра почти сто йени! Ето я и Ичимицу, която би трябвало да е много доволна от сумите, които нейният данна плаща.“ Ако, да речем, се разхождаше покрай Ширакава в приятен пролетен ден, когато виждате как самата красота струи във водата от ластарите на вишневите дървета, тя най-вероятно едва ли щеше да забележи всичко това, освен ако… не знам… прави сметка да спечели пари, като продаде дърветата или нещо подобно.
Не мисля, че преди моето мидзуаге Майка се вълнуваше особено, че Хацумомо ми причинява толкова главоболия в Гион. Но сега, когато вече имах етикет с висока цена, тя прекрати тормоза на Хацумомо, без да трябваше и да я моля за това. Нямам представа как го направи. Сигурно просто й бе казала: „Хацумомо, поведението ти създава проблеми на Саюри и струва на тази окия пари, които ти ще плащаш!“ Откакто майка ми се разболя, животът ми наистина бе много тежък, но сега за известно време поне всичко стана доста просто. Не бих рекла, че никога не се чувствах уморена или разочарована, защото истината е, че повечето време се чувствах уморена. Животът в Гион не е никак лесен за жените, които си изкарват хляба там. Но беше огромно облекчение да се отърва от заплахите на Хацумомо. И в самата окия животът беше почти приятен. Като осиновена дъщеря се хранех, когато си искам. И вместо да чакам Пити да направи своя избор, първа си избирах кимоно, а Леля веднага се залавяше да го стеснява или разширява и да пришива яката на долното, преди още и да е помислила да приготви дрехите на Хацумомо за вечерта. Беше ми безразлично, че Хацумомо ме гледа с отвращение и омраза, защото се ползвах със специално отношение. Но когато Пити минаваше край мен объркана и дори отвръщаше очи, ако се случеше да застанем лице в лице, изпитвах ужасна болка. Винаги бях живяла с чувството, че дружбата ни би укрепнала, стига да не й попречеха някакви обстоятелства, но вече нямах това чувство.
След моето мидзуаге доктор Рак почти изчезна от живота ми. Казвам „почти“, защото макар с Мамеха да престанахме да го забавляваме в чайната „Ширае“, понякога се натъквах случайно на него в Гион. От друга страна, никога повече не видях барона. Все още не знаех за ролята му във вдигане на цената на моето мидзуаге, но сега вече разбирам, че Мамеха е искала вероятно да ни държи настрана един от друг. Предполагам, че в негово присъствие щях да се чувствам толкова неудобно, колкото и тя, ако споделях компанията им. Във всеки случай никой от тези двама мъже не ми липсваше.