![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Хари реши, че все някак ще го преживее.
Във фоайето наистина цареше пълен хаос — представители на всевъзможни раси се препираха и блъскаха, без да спазват деликатния ритъм и ритуали на расовата йерархия и междуклановия протокол, докато се опитваха да проникнат вътре с надеждата да получат убежище от все по-несигурния космос. Следван от двамата човеци, Хари използва служебния си пропуск, за да мине през няколко портала. И все пак му трябваше почти цяла мидура, за да стигне до последната врата, носеща надпис „ИМИГРАЦИЯ И КАРАНТИНИ“. По пътя дочуваше отделни реплики, които говореха за страха и паниката, обхванали Петте галактики:
— … три от всеки четири точки на прехвърляне в сектор Лалингуш са изместени или катастрофално преобразувани — изсъска на гал-седем туниктгупитски търговец, обръщайки се към закръглен п'орт'л, който бясно премигваше с гръдното си око.
В отговор п'орт'лът изсумтя.
— Чух, че повечето от останалите точки на прехвърляне били окупирани от местни съюзи, които искали незаконни такси от всички кораби, опитващи се да влязат или излязат оттам. В резултат се трупали огромни тълпи от търговци, студенти, поклонници и туристи, които не можели да се приберат у дома!
За изненада на Хари двамата млади човеци изобщо не изглеждаха уплашени от навалицата. Рети доволно се усмихваше и галеше по тила малкия си урски „съпруг“, докато Дуер наблюдаваше разнообразните форми на разумен живот и от време на време се навеждаше към момичето, за да му прошепне на ухото, че е разпознал някакъв вид извънземни — навярно от легендите, разказвани край огъня на племенния му роден свят. Хари не бе очаквал от тях такъв космополитизъм. Все пак Дуер издаваше нервността си, като здраво стискаше подмишница лъка и стрелите си.
По-рано Хари си бе помислил дали да не му ги вземе. На теория пленниците не трябваше да са въоръжени. Но дори най-педантичният галактянски бюрократ едва ли би разбрал, че тази комбинация от пръчка, тетива и парчета кремък представлява оръжие.
„За вълка говорим, а той в кошарата“, каза си шимът, когато стигна до пропуска. Беше дежурен същият кисел хуунски служител като предишния път. Въпреки обявеното извънредно положение, Туафу-ануф размахваше ярко оцветената си гръклянна торбичка към всеки, в чиито документи откриеше и най-незначителна грешка, и без да обръща внимание на протестите му, го връщаше обратно накрая на опашката. Когато Хари се изправи пред него, хуунът му се стори напълно изтощен от работа и напрежение.
„Приготви се за изненада, досаден стар бюрократ такъв“, помисли си Хари, като предвкусваше шока на Туафу-ануф от новата му опашка и цвят на козината.
За негово разочарование хуунът почти не му обърна внимание и отново погледна към мониторите си. Очевидно светлата козина не променяше представата на чиновника за земянитските шимпанзета.
— А, хрр-ррм. Значи наблюдател Хармс пак натрапва нежелания си маймунски лик на уморените ми сетива — презрително отбеляза той на галшест. — Само че този път води и двама от мръсните си земянитски господари. Да не би най-после да са дошли, за да те отведат у дома като ученик, избягал от час?
Хари усети, че Рети и Дуер се сковават и побърза да отговори — по-рязко, отколкото обикновено:
— Туафу-ануф, ти превишаваш правата си, сред които не са личните обиди към твой колега от великите институти. Но ако незабавно ни пуснеш да минем, може би ще се въздържа да отправя официално оплакване.
Увереността, която изпитваше, навярно се дължеше на умората от дългата, успешна мисия. За негова изненада, едрият хуун като че ли нямаше желание да продължи обичайните си подигравки. Туафу-ануф протегна напред огромната си ръка.
— Хр-рр-р. Покажи ми документите на човеците. Моля
Хари поклати глава.
— Те са екземпляри, изискани за наблюдение от Института по навигация, и влизат в Каззкарк под моя опека. Можеш да ги биосканираш, преди да ни пуснеш вътре. Това би трябвало да ти отнеме трийсетина дури. Правилникът не позволява по-продължително забавяне. Или да се оплача на Уер-Ккинн?
Погледите им се срещнаха. Изпод брадичката на Туафу-ануф се разнесе гърлен звук и гръклянната му торбичка се наду. Хари знаеше, че хуунът го залива със сочни ругатни на расовия си диалект. Не можеше да се обиди, тъй като това не беше официален галактянски език, но изглежда неколцина от опашката разбраха за какво става дума и изразиха съгласие или се засмяха. След инцидента при НуДоун хууните винаги се бяха държали зложелателно към представителите на бедния земянитски клан.