Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Това е добре. Сутринта тръгваме на северозапад.
— Стигнем ли там, ще трябва да ме следваш във всичко и да се вслушваш в думите ми. Трябва да ги убедиш да ти помогнат, в противен случай няма да го направят, независимо дали си със или без меч.
Той й кимна в знак на съгласие. Тя извади ръката си изпод одеялото и я сложи върху неговата.
— Ричард — прошепна — благодаря ти, че се върна за мен. Съжалявам за цената, която трябваше да платиш.
— Трябваше да го направя — какъв е смисълът да ходя в Средната земя без моя водач?
Калан се усмихна горчиво.
— Ще се опитам да оправдая очакванията ти.
Той стисна ръката й, след което и двамата легнаха. Докато благодареше на добрите духове, че са пазили Калан, сънят го взе в прегръдките си.
Двадесет и втора глава
Зед рязко отвори очи. Във въздуха се усещаше наситен аромат на зеленчукова супа. Без да се движи, той внимателно се огледа наоколо. Лежеше в стая, по чиито стени висяха кости, до него лежеше Чейс, тъмнината надничаше през прозореца. Погледна надолу към тялото си. Беше затрупан с кости. Все още неподвижен, той внимателно ги накара да се повдигнат бавно във въздуха, след което безшумно се понесоха настрани и най-накрая докоснаха земята. Изправи се тихо като котка. Намираше се в къща, пълна с кости, кости на зверове. Обърна се.
Изненада се да се окаже лице в лице с жена, която се обръщаше точно в същия момент.
И двамата уплашено извикаха и протегнаха ръце във въздуха.
— Коя си ти? — попита той, като се навеждаше напред, вгледан в белите й очи. Тя хвана патерицата си точно преди да се стовари отгоре му и я върна под мишницата си.
— Аз бъда Ейди — дрезгаво отвърна. — Ти ме уплаши! Събуди се по-рано, отколкото очаквах.
Зед оправи робата си.
— Колко яденета пропуснах? — попита.
Ейди намръщено го огледа от главата до петите.
— Така като те гледам, твърде много.
Широка усмивка проряза лицето на Зед. Той на свой ред огледа Ейди от главата до петите.
— Хубава си — произнесе накрая. Леко докосна устни до ръката й с поклон, след което се изправи гордо и произнесе с вдигнат към небето кокалест пръст: — Зедикус Зу’л Зорандер, на вашите услуги, скъпа госпожо — наклони се напред. — Какво е станало с крака ти?
— Нищо. Той бъде съвсем добре.
— Не, не — намръщено посочи той. — Не този, другия.
Ейди погледна надолу към липсващия си крак, после отново вдигна поглед към Зед.
— Не стига до земята. Какво бъде станало с очите ти?
— Е, надявам се си научила урока си; след като, така да се каже, си останала без едно стъпало — усмивка замени смръщения поглед на Зед. — А проблемът с очите ми — каза той с тъничкия си гласец — е, че дълго време гладуваха, но сега пируват.
Ейди леко се усмихна.
— Какво ще кажеш за паница супа, магьоснико?
— Вече си мислех, че никога няма да ми предложиш, чародейке.
Зед последва Ейди, която се отправи към висящия над огнището съд и след като тя сипа две паници супа, той ги занесе до масата. Тя подпря патерицата си на стената и седна срещу него, отряза и на двамата по един дебел резен хляб и по парче сирене и му ги подаде през масата. Зед се наведе и моментално започна да яде, но още след първата лъжица спря и погледна в белите й очи.
— Тази супа я е готвил Ричард — каза той с равен глас, втората лъжица увисна във въздуха между паницата и устата му.
Ейди откъсна парче хляб и го потопи в супата си, без да сваля очи от него.
— Това бъде вярно. Ти бъдеш с късмет; моята нямаше да е толкова вкусна.
Зед върна лъжицата в паницата си и се огледа.
— А къде е той?
Ейди отхапа от хляба и задъвка, загледана в Зед. След като преглътна, му отговори:
— Двамата с Майката Изповедник тръгнаха през просеката към Средната земя. Макар за него тя да е просто Калан; тя все още не е разкрила самоличността си пред него.
Ейди разказа на магьосника как Ричард и Калан дошли при нея с молба да помогне на пострадалите им приятели.
Зед взе сиренето в едната си ръка, хляба в другата и като отхапваше ту от едното, ту от другото, се заслуша в разказа на Ейди. Когато разбра, че са го поддържали само с каша, потръпна.
— Ричард пожела да ти предам, че не може да те чака — каза тя, — но бе сигурен, че ще го разбереш. Търсачът ми нареди да предам на Чейс да се върне и да направи приготовления за момента, в който границата ще падне, да е готов да посрещне армията на Рал. Съжаляваше, че не знае какъв бъде плана ти, но се страхуваше, че времето му бъде скъпо.