Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Монтале и Маликорн, които изпиваха с очи тази сцена, се спогледаха.
Дьо Гиш, който стоеше в нишата на прозореца, виждаше единствено принцесата. Но тъй като тя често спираше погледа си върху Ла Валиер, то очите му от време на време също се устремяваха към придворната дама.
Ла Валиер инстинктивно чувстваше върху себе си силата на тези очи, отправени към нея с любов, любопитство или завист. Никой и нищо не й идваше на помощ: нито съчувствени думи от страна на приятелките, нито любовен поглед на краля. Беше невъзможно да се изрази страданието на бедното момиче.
Кралицата майка нареди да бъде изнесена отпред маса, върху която бяха наредени лотарийни билети, след което помоли госпожа Дьо Мотвил да прочете списъка на избраните.
Няма защо да споменаваме, че списъкът беше съставен по всички правила на етикета: най-отпред беше кралят, после кралицата майка, след нея кралицата, принцът, принцесата и т.н. Всички сърца потрепваха по време на този прочит. Поканените бяха повече от триста, всеки се питаше дали името му ще бъде прочетено в този списък.
Както останалите, така и кралят слушаше съвсем внимателно.
Когато беше произнесено и последното име, той разбра, че Ла Валиер не присъства в списъка. Всъщност това можеше да бъде забелязано от всеки. Кралят се изчерви както винаги, когато нещо го ядосаше.
Лицето на кротката и покорна Ла Валиер не изразяваше нищо.
По време на четенето кралят непрекъснато я наблюдаваше. Това й действаше успокоително. Тя беше твърде щастлива, за да може някаква друга мисъл, освен мисълта за нейната любов, да проникне в ума или сърцето й. Възнаграждавайки я за това трогателно смирение с нежни погледи, кралят й показваше, че цялата й деликатност е достигнала до него.
Най-после списъкът беше прочетен. Лицата на жените, които бяха пропуснати или забравени, изразяваха разочарование.
Маликорн също не беше в списъка и неговата гримаса говореше на Монтале:
— Нима няма да направим така, че занапред щастието да не ни забравя.
— О, разбира се — отвръщаше му тънката усмивка на госпожица Ора.
Билетите бяха раздадени по номера.
Най-напред получи билет кралят, после кралицата майка, после кралицата, принцът, принцесата и т.н.
След това Ана Австрийска отвори торбичка от испанска кожа, в която имаше двеста перлени топки с гравирани върху тях номера, след което предложи на най-младата придворна дама да извади оттам една топка.
Всички тези приготовления се правеха бавно и присъстващите чакаха напрегнато, повече с жадност, отколкото с любопитство.
Дьо Сент-Енян се наклони към ухото на госпожица Дьо Тоне-Шарант.
— Всеки от нас има по един билет, госпожице — каза й той, — хайде да съберем нашите шансове. Ако аз спечеля, гривните ще бъдат ваши, ако вие спечелите, ще ми подарите един поглед на вашите чудни очи.
— Не — отвърна Атенаис, — гривните ще си бъдат ваши, ако вие ги спечелите. Всеки за себе си.
— Вие сте безпощадна — каза графът — и аз ще ви накажа за това с едно четиристишие…
— Тихо — прекъсна го момичето, — ще ми попречите да чуя печелившия номер.
— Номер едно — произнесе момичето, което извади перлена топка от торбичката.
— Кралят! — извика кралицата майка.
— Кралят спечели! — радостно повтори младата кралица.
— Вашият сън се сбъдна! — възторжено прошепна принцесата на ухото на Ана Австрийска.
Единствено кралят не даде никакъв израз на удоволствие.
Той само благодари на съдбата за нейната благосклонност към него, като леко се поклони на девойката, която играеше ролята на представителка на капризната богиня.
След като получи от ръцете на Ана Австрийска калъфа с гривните, кралят каза сред завистливия шепот на всички събрани:
— Действително ли тези гривни са толкова красиви?
— Погледнете — отвърна му Ана Австрийска — и сам преценете.
Кралят внимателно отвори калъфа и огледа гривните.
— Да — каза той, — какви чудесни камъни и каква прекрасна изработка!
— Каква изработка! — повтори принцесата.
Кралица Мария-Терезия от пръв поглед разбра, че кралят няма да й подари гривните, но тъй като по всичко личеше, че той не се кани да ги подари и на принцесата, тя беше повече или по-малко удовлетворена.
Кралят седна.
Най-приближените му придворни един след друг се приближаваха, за да се полюбуват на скъпоценностите, които скоро, с позволение на краля, започнаха да преминават от ръка на ръка. На часа всички познавачи и профани започнаха да издават възклицания на възхищение и да обсипват краля с поздравления. Действително възторгът беше обясним: едните се възхищаваха от брилянтите, а другите от камеите.