Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— О, не, не, скъпа майко!
— И така, дете мое, облечете се красиво, за да може нашата вечер да стане колкото може по-блестяща. Колкото сте по-весела, толкова по-очарователна ще бъдете и ще затъмните останалите жени със своя блясък.
Мария-Терезия си тръгна изпълнена с възторг.
Само след час Ана Австрийска прие при себе си принцесата и като я обсипваше с ласки, каза:
— Имам приятни новини. Кралят е във възторг от моята лотария.
— А аз съвсем не съм във възторг — отвърна принцесата, — никак не мога да свикна с мисълта, че тези прекрасни гривни могат да украсяват нечии чужди ръце.
— Хайде, хайде — отвърна Ана Австрийска, прикривайки с усмивка жестоката болка в гърдите. — Не се възмущавайте така, мила моя… и не гледайте на живота така мрачно.
— Ах, кралице, съдбата е сляпа… казват, че сте приготвили двеста билета?
— Точно двеста. Но нали знаете, че печалбата е само една.
— Знам. На кого ли ще се падне? Нима можете да отгатнете? — отчаяно каза принцесата.
— Вие ми напомнихте за съня, който сънувах тази нощ… ех, мои хубави сънища… аз спя толкова малко.
— Какъв сън?… Болна ли сте?
— Не — усмихна се кралицата, потискайки с удивителна сила на волята новия пристъп на болка в гърдите. — Присъни ми се, че кралят е спечелил гривните.
— Кралят?
— Вие искате да ме попитате какво ще прави кралят с гривните?
— Да.
— Всичко би било много хубаво, ако кралят спечели наградата, защото след като получи тези гривни, той трябва да ги подари някому.
— Например да ви ги върне.
— В такъв случай аз самата незабавно бих ги подарила някому. Нали не мислите — със смях каза кралицата, — че пускам тези гривни в лотарията от някаква нужда. Просто искам да ги подаря, без да събуждам завист. Ако случаят не ме избави от затруднението, ще му помогна… прекрасно знам на кого да ги подаря.
Тези думи се придружаваха от такава пленителна усмивка, че принцесата трябваше да заплати за нея с целувка на благодарност.
— Но вие отлично знаете — добави Ана Австрийска, — че кралят няма да ми върне гривните, ако ги спечели.
— В такъв случай ще ги подари на кралицата.
— Не, и то по същата причина, поради която няма да ми ги върне. Още повече, че ако исках да ги подаря на кралицата, щях да мина и без неговата помощ.
Принцесата крадешком погледна към гривните, които блестяха на съседната маса, тъй като калъфът им беше отворен.
— Колко са красиви! — въздъхна тя. — Но ние забравихме вашия сън, забравихме, че той си остава само един сън.
— Ще бъда много учудена — възрази Ана Австрийска, — ако той не се сбъдне. Всички мои сънища се сбъдват.
— В такъв случай може да бъдете пророчица.
— Повтарям ви, дете мое, че почти никога не сънувам, но този сън странно съвпада с моите мисли и с моите предположения.
— Какви предположения?
— Например, че вие ще спечелите гривните.
— Тогава кралят няма да ги спечели.
— О! — възкликна Ана Австрийска. — От сърцето на негово величество разстоянието до вашето сърце… сърцето на скъпата му сестра… не е толкова голямо, за да може да се счита сънят за несбъднат. Вие имате много шансове. Смятайте.
— Смятам.
— Първо, сънят. Ако кралят спечели, той ще ви ги подари.
— Да допуснем, че това е някакъв шанс.
— Ако сама ги спечелите, те са ваши.
— Това е ясно.
— Накрая, ако ги спечели принцът…
— Той ще ги подари на кавалера Дьо Лорен — звънко се засмя принцесата.
Ана Австрийска последва примера на снаха си и също се разсмя, но от това болката и се усили и лицето й побледня.
— Какво ви стана? — изплаши се принцесата.
— Нищо, дреболия… Твърде много се смях… Да минем към четвъртия ви шанс…
— Не мога да си го представя.
— Извинете, но аз също мога да спечеля гривните и ако ги спечеля, можете да разчитате на мен…
— Благодаря, благодаря! — възкликна младата жена.
— Надявам се, съдбата ви е избрала и моят сън започва да придобива по-ясни очертания.
— Наистина, вие ми внушавате надежда и увереност — каза принцесата — и спечелените по такъв начин гривни ще бъдат сто пъти по-скъпоценни за мен.
— И така, до довечера!
— До довечера.
Те се разделиха като добри приятелки. Ана Австрийска приближи до гривните и разглеждайки ги, каза:
— Те действително нямат цена, защото с тяхна помощ тази вечер ще завоювам едно сърце и ще разкрия една тайна.
После се обърна към празното легло и добави:
— Сигурна съм, мила моя приятелко, че ти би повела играта по същия начин.
Споменът за херцогиня Дьо Шеврьоз напомни на кралицата за забравената младост с веселите шеги, огромната енергия и щастие.