Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Глава четиридесет и шеста
ЛОТАРИЯТА
В осем часа вечерта всички дворцови благородници и дами се събраха при кралицата майка.
Ана Австрийска, в официално облекло, блестеше с остатъка от красотата си и всички други средства, които кокетството може да даде в опитни ръце, като скриваше или се опитваше да скрие от тълпата млади придворни, които я заобикаляха и й се възхищаваха, разяждащата я болест, от която щеше да умре след няколко години.
Принцесата, облечена празнично и кокетно, и кралицата, семпла както винаги, седяха до Ана и се стараеха да привлекат нейното внимание.
Придворните дами се бяха обединили в армия, за да могат с по-голяма сила да отблъскват ухажванията на младите кавалери. Те отразяваха атаките като батальон, построен в каре.
Монтале, като опитен боец в такива престрелки, защитаваше с кръстосан огън целия дамски строй.
Дьо Сент-Енян, който се беше отчаял от упоритата, студена госпожица Дьо Тоне-Шарант, се стараеше да изглежда равнодушен към нея. Само че блясъкът на нейните очи всеки път го побеждаваше и той се връщаше към нея с още по-голяма покорност, на която тя отвръщаше с нови дързости. Горкият граф не знаеше на кой светец да се моли.
Придворните започваха Да се увъртат около Ла Валиер.
Надявайки се да привлече погледа на Атенаис, господин Дьо Сент-Енян също се приближи до нея. Някой по-неосведомен можеше да помисли, че тук се е появило съперничество между Луиза и Атенаис.
Но такива хора не бяха чули, нито видели сцената под дъба по време на дъжда. Мнозинството беше осведомено за благосклонността на краля към Ла Валиер и младата девойка беше привлякла около себе си най-умните и най-глупавите.
Първите й угаждаха, казвайки си като Монтен: „Какво ли знам аз?“. Вторите говореха като Рабле: „А защо не?“. След нея тръгнаха всички, както по време на лов цялата сюрия следва група от пет-шест хрътки, които единствени чувстват миризмата на преследвания звяр или дивеч.
Кралицата и принцесата, забравили за високото си положение, с чисто женско любопитство разглеждаха тоалетите на своите дами и гостенки. Или другояче казано, те безпощадно ги критикуваха.
Погледите на младата кралица и принцесата едновременно се спряха на Ла Валиер, около която, както им се струваше, се бяха събрали много кавалери. Принцесата беше безжалостна.
— Наистина — каза тя, накланяйки се към кралицата майка, — ако съдбата беше справедлива, тя щеше да се окаже по-благосклонна към Ла Валиер.
— Това е невъзможно! — отвърна с усмивка кралицата майка.
— Защо?
— Билетите са само двеста, така че в списъка не могат да влязат всички придворни.
— Значи нея я няма в списъка?
— Няма я.
— Колко жалко! Тя би могла да спечели гривните и да ги продаде.
— Да ги продаде? — възкликна кралицата.
— По този начин може да си осигури зестра, избавяйки се от необходимостта да се омъжи бедна, както навярно ще се случи.
— Нима! Бедната! — каза кралицата майка. — Значи тя няма тоалети?
Тя произнесе тези думи като жена, на която никога не са липсвали средства.
— Прости ми, Господи, но ми се струва, че тя е със същата пола, с която беше сутринта на разходката. Тя успя да я спаси благодарение на грижите на краля, който я укри по време на дъжда.
При тези думи на принцесата в залата влезе кралят. Тя не беше забелязала влизането му, увлечена в своето злословие. Изведнъж вниманието й привлече Ла Валиер, която каза няколко думи на заобиколилите я дами и те се отдалечиха от нея. Тяхното движение насочи погледа й към входната врата. В този момент капитанът от гвардията обяви влизането на краля.
Ла Валиер, която досега внимателно гледаше към галерията, внезапно наведе очи.
Кралят беше облечен разкошно и с вкус и разговаряше с принца и господин Дьо Роклор, които вървяха отдясно и отляво, съвсем близо до него.
Кралят се приближи отначало към кралиците, на които внимателно се поклони. Целуна ръка на майка си, направи няколко комплимента на принцесата за елегантния й тоалет и започна да обхожда присъстващите. Поздрави Ла Валиер по същия начин, както и всички останали. После негово величество се върна при майка си и съпругата си.
Виждайки, че кралят се обръща към младото момиче с най-банална фраза, те направиха заключение, че увлечението на краля е преминало.
Трябва да отбележим, че сред придворните, наобиколили Ла Валиер, беше и господин Фуке и неговото особено внимание поддържаше разстроената девойка. Той се канеше да я заговори, но към тях се приближи Колбер и покланяйки се на суперинтенданта по всички правила, реши на свой ред да започне разговор с Ла Валиер. Фуке възпитано се отдалечи.