Ловци на мамути

Докато тя си припомняше първата езда, Джондалар я наблюдаваше — очите и блестяха, а дишането и бе учестено; от спомена за вълнението. Самият той бе изпитал същото чувство първия път, когато Айла му бе позволила да язди Уини и споделяше възбудата и. Изведнъж силно я пожела. Винаги се удивляваше колко лесно и неочаквано биваше привличан от нейния чар. Но сега нейните мисли бяха насочени към Рейсър.

— Питам се колко ли време ще ни е нужно, за да го накараме да свикне да носи товар? Вече яздех Уини, когато започнах да я карам да носи багаж, затова свикна бързо. Но ако при него започнем с по-малък товар, може би ще бъде лесно да го накараме по-късно да носи ездач. Я да видя дали имам нещо, с което можем да опитаме. Тя затършува в купа с отпадъци и заизмъква оттам кожи, паници, допълнителни камъни, които беше използвала за шлифоване на паниците и очукване на кремъчните сечива, както и пръчки, на които беше отбелязвала дните, прекарани в долината.

Спря за миг, взе една от пръчките, постави всичките пръсти на едната си ръка върху първите резки, както и беше показал Креб още много отдавна. Когато се сети за него, Айла преглътна сълзите си. Джондалар беше използвал резките на пръчките, за да се убеди, че действително бе прекарала толкова време тук и за да и помогне да изрази броя на годините си с думите за броене на неговия език. Тогава тя беше на седемнадесет, това беше в началото на лятото; в края на зимата или през пролетта тя трябваше да прибави още една година. Той беше казал, че е на двадесет дини и още една и шеговито се беше обявил за старец. Беше започнал Пътешествието си три години преди това, по същото време и тя беше напуснала Клана. Айла събра всичко и тръгна да излиза подсвирквайки на Уини и Рейсър да я последват. На ливадата и двамата известно време милваха и разчесваха младия жребец. После Айла взе една ощавена кожа. Даде му да я помирише и сдъвче и го разтри с нея. След това я метна на гърба му и я остави да виси там. Той захапа единия и край и я смъкна, бутна я пред нея, за да си поиграят още. Тя пак я сложи на гърба му. Следващият път Джондалар провеси кожата на гърба му, а Айла извади дълъг, намотан на руло, ремък и започна нещо да майстори. Още няколко пъти мятаха кожата на Рейсър и го оставяха да я смъкне. Уини изцвили, наблюдавайки ги с интерес; обърнаха внимание и на нея.

При следващото мятане на кожата върху гърба на Рейсър, Айла пусна заедно с нея и дълъг каиш, пресегна се под него, за да хване свободния му край и да завърже с него кожата. Когато Рейсър се опита да я смъкне със зъбите си, тя не падна веднага. Отначало това не му се понрави и той започна да се мята и да скача, опитвайки се да се освободи от нея, но сетне откри един свободен край и започна да го дърпа със зъбите си, докато го измъкна изпод каиша. Започна да върти свободния край на каиша, докато намери възела и постепенно го развърза със зъби. Захапа кожата и я пусна в краката на Айла, после се върна за каиша. Айла и Джондалар се смееха, а Рейсър важно се отдалечи с вирната глава и много горд вид.