Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Джондалар, ти имаш ли представа колко ужасно е за едно момиче да бъде насилено първия път? Ясно ли ти е какво значи да ненавиждаш и да трябва да понасяш нещо, което не е Удоволствие, а е болезнено и отвратително? Може и да не е трябвало да се влюбваш във всичките тези жени, но за тях е било чудесно преживяване да се отнасят с тях нежно, да изживеят удоволствията, които ти така добре умееш да даваш и да бъдат обичани, когато им е за първи път. Ако си им дал поне мъничко от това, което даваш на мен, то бъди сигурен, че си им оставил един хубав спомен за цял живот. О, Джондалар, та ти не си ги наранил. Направил си точно това, което е трябвало. Не си ли се замислял защо именно теб са избирали толкова често?
Товарът на срама и само презрението, който толкова дълго бе тегнал в душата му, започна да олеква. Стори му се, че животът му има някакъв смисъл и болезнените изживявания в детството му са имали определено предназначение. В пречистващата изповед той осъзна, че може би не всички негови действия са били достойни за презрение, както си мислеше, че даже е бил полезен — а той искаше да се чувствува полезен.
Не му бе лесно, обаче, да се освободи от емоционалния товар, който беше мъкнал със себе си толкова дълго. Да, най-сетне бе намерил жена, която бе обикнал; вярно бе, че тя бе всичко, което някога бе желал, но какво ще стане ако я заведе при своите и тя сподели с някого, че е отгледана от плоскоглавци? Или, още по-лошо, че има син на смесени духове? Уродливо дете? Отново ли ще го охулят, заедно с нея, за това, че е довел такава жена? При тази мисъл той се изчерви.
А ще бъде ли почтено спрямо нея? Ами ако я отхвърлят и обсипят с обиди? Ами ако той не се застъпи за нея? Ако им позволи да го направят? Той потрепери. Не, помисли си Джондалар. Няма да им позволи да постъпят така с нея. Той я обичаше. А нима чувствата му бяха от значение?
Защо се бе влюбил именно в Айла? Нейното обяснение изглеждаше прекалено просто. Убеждението му, че Великата Майка го наказва за светотатството му, не можеше да бъде преодоляно така лесно. Може би Айла беше права, може би Дони го беше завела при нея, но не беше ли наказание това, че тази красива жена, която той обичаше, би била също така неприемлива за народа му, както и първата му обич? Не беше ли ирония това, че жената, която най-сетне бе намерил, е от низш произход и от нея се е родило нещо отвратително?
Но Мамутоите, които имаха подобни схващания, не я отхвърлиха. Лъвският бивак щеше да я осинови, макар да беше известно, че е отгледана от плоскоглавците. Хората от Лъвския бивак дори бяха приели с радост дете на смесени духове. Може би не би трябвало да я води вкъщи със себе си. Може да е по-щастлива, ако си остане при тях. А може би и самият той трябва да направи това, да позволи на Тюли да го осинови и да стане Мамутои. Челото му се набразди. Но той не беше Мамутои. Беше Зеландонии. Мамутоите са добри хора, със сходни обичаи, но не са неговият народ. Какво би могъл да предложи тук на Айла? Сред тези хора той нямаше близки, семейство или родствени връзки. Но какво би могъл да и предложи, ако я заведе при своите?
Разкъсваше се в толкова много посоки, че изведнъж се почувства изтощен. Айла видя как лицето и раменете му се отпуснаха.
— Джондалар, стана късно. Пийни малко от това и да си лягаме — каза тя като му подаваше една чаша.
Той кимна, изпи топлата напитка, свали дрехите си и се сви в кожите. Айла легна до него, без да сваля поглед от лицето му, докато челото му се отпусна, а дишането му стана дълбоко и равномерно, но нейният сън идваше по-бавно. Угнетеността на Джондалар я безпокоеше. Беше доволна, че и разказа повече за себе си и младежките си години. Отдавна предполагаше, че нещо дълбоко в него го измъчва и може би това, че бе споделил опасенията си, бе понамалило безпокойството му, но имаше нещо, което продължаваше да му тежи. Не беше и разказал всичко и това много я смущаваше.
Лежеше будна, като се стараеше да не го безпокои; щеше и се да може да заспи. Колко ли безсънни нощи беше изкарала в тази пещера? После си спомни за наметалото.
Като се измъкна тихичко от леглото, тя прерови багажа си и измъкна едно меко старо парче кожа. Допря го до бузата си. Това беше една от малкото вещи, които беше измъкнала изпод рушащата се пещера на клана и бе взела със себе си преди да я напусне. Беше използвала кожата, за да носи Дърк, когато беше бебе и да го крепи на ханша си, когато прохождаше. Не знаеше защо я беше взела. Не беше предмет от първа необходимост, макар че не веднъж, когато беше сама, и помагаше да заспи. Но след като Джондалар дойде, вече не я използваше.
Смачка меката стара кожа на топка, сложи я на стомаха си и я прегърна. После затвори очи и заспа.