Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Разследването на Мосад разкри, че след бягството си от затвора Агджа е бил откаран в Иран, където е бил обработван идейно няколко месеца в различни тренировъчни лагери. От своите източници в лагерите Мосад успя да си състави реалистична картина за живота на Агджа по онова време.
Събуждаше се преди изгрев слънце. Лицето му беше изпито, а малките му хлътнали зачервени очи следяха зорко останалите новобранци, докато се събудят. Първите слънчеви лъчи осветяваха плакатите по стените на бараката — снимки на аятолах Хомейни и революционни лозунги, всеки един от тях замислен така, че да разпалва въображението на курсистите. Ефектът се подсилваше от песните, които звучаха по високоговорителя в бараката.
Облечен в шорти и потник, Агджа беше отблъскващ на вид. Големите му длани и стъпала не подхождаха на структурата на тялото му — вдлъбнат гръден кош, стърчащи лопатки на раменете, кльощави ръце и пищяли. Първото нещо, което правеше всяка сутрин, както и всички останали новобранци, беше да простре на земята молитвеното си килимче и да се просне три пъти по очи, като всеки път докосваше чело до земята и мълвеше името на Аллах, повелителя на света, всемъдрия, всемилосърдния, върховния властелин в деня на страшния съд. След това започваше да рецитира дългия списък от врагове, който инструкторът му го беше поощрил да напише. Списъкът набъбваше, имената в него бяха най-разнообразни — всички империалисти, НАТО и онези арабски страни, които бяха отказали да спрат доставките на петрол за Запада. Той призоваваше Аллах да унищожи Съединените щати, най-силната страна на земното кълбо, и нейния народ, като се молеше да му бъде отнето благоденствието, да бъдат потъпкани неговите ценности и обичаи, самият извор на съществуването им.
Накрая бе отредил място на религиозните си врагове, които го разяждаха отвътре като раково образувание. Той смяташе, че всички останали вероизповедания заплашват да унищожат вярата, която той изповядваше. Неговите инструктори му бяха внушили да концентрира омразата си до една доста позната фигура — мъж, облечен целия в бяло, който живееше в голям дворец, отвъд планините. Оттам той управляваше като всемогъщ халиф, издаваше укази и заповеди, на които се подчиняваха милиони хора. Този мъж ревностно разпространяваше своето омразно послание подобно на своите предшественици през последните деветнадесет века. Обграден с помпозност и слава, присвоил повече титли и от Аллах, този мъж беше познат като пръв служител на господа, патриарх на Запада, наместник на Христос на земята, епископ на Рим, суверен на града-държава Ватикан, върховен първосвещеник, Негово светейшество папа Йоан Павел II.
Мехмед Али Агджа получи обещанието, че когато настъпи подходящият момент, той ще има привилегията да убие папата. Неговите инструктори непрекъснато му повтаряха, че няма никакво съвпадение в обстоятелството, че папата е заел поста почти по същото време, когато техният любим и тачен Хомейни е освободил Иран от режима на шаха. „Неверникът в Рим“, както Агджа беше научен да нарича папа Йоан Павел II, се беше опитал да унищожи революцията, която аятолахът беше обявил в името на свещения Коран.
В това обвинение имаше зрънце истина. Папа Йоан Павел II не беше пестил сурови хули срещу исляма и опасностите, които по негово мнение криеше това вероизповедание в своята фундаменталистка форма. По време на едно свое посещение във фабриката „Оливети“ в Ивреа, Италия, папа Йоан Павел II беше озадачил работниците с един импровизиран пасаж в речта си:
Онова, на което Коранът учи хората, е агресия. Онова, на което ние учим хората, е мир. Разбира се, винаги съществува факторът човешка природа, който обезсмисля всяко религиозно послание. Въпреки че хората могат да тръгнат по лош път, водени от пороци и лоши навици, християнството внушава мир и любов. Ислямът е религия, която безмилостно атакува. Ако първият урок, който се втълпява на една общност, е агресията, това е поощряване на най-лошите страни на човешката природа, които се крият във всеки един от нас. А вие знаете до какво води това — тези хора ще ни нападнат.
През януари 1981 година Агджа замина за Либия. В началото Мосад останала учудена от избора на посоката, докато един информатор от Триполи не откри, че по това време в страната пребивава дезертирал низвергнат от ЦРУ офицер на име Франк Търпил. Търпил бил обвинен от Голямото жури във Вашингтон, че е снабдявал с оръжие Либия, участвал е в заговор за убийството на един от противниците на Кадафи в Кайро и е вербувал бивши американски военни пилоти да летят с либийски самолет и зелени барети, които да ръководят тренировъчните лагери за терористи на Кадафи. В Либия той инструктирал терористите как да се предпазят да не бъдат засечени от западните разузнавателни служби. После Търпил продължил към Бейрут, където потънал вдън земя. Мосад предполагаше, че е бил убит, след като е станал непотребен.