Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Ървин, погледни това!
Ървин застана зад нея, спокойно огледа дисплея и повдигна едната си вежда. Той извика диаграмата на нервната дейност на Голдсмит и посочи към един пик и следващия го рязък спад.
— Нещо става в дълбоките му сънища — каза Ървин.
— Той е в неутрален сън. А сънища, свързани със спомени, не се наблюдават при неутрален сън.
— Обикновено е така — поклати глава Ървин.
— Дали да се свържем с тях и да разберем на какво са попаднали?
Той обмисли предложението, намръщи се и поклати глава.
— Те имат аварийни връвчици към комплектите си инструменти. Диаграмите им са близо до нормалните. Пикът и спадът може да означават изненада, но може би това е добре; може би са открили нещо съществено. Да ги оставим да пообикалят известно време. Сигурен съм, че Бърк знае какво прави.
Марджъри поклати глава, но най-накрая се съгласи. Бърк беше ходил в Страната много пъти.
Новите Мараса
Те се бяха родили преди един век, братя близнаци, единият бял, а другият черен. Баща им беше бял. Той ги беше отгледал в Гвинея под Морето и предпочиташе белия брат пред черния. Черният брат пък беше обичан повече от майка си Кралица Ерзули, която живееше далеч от Сър, в един малък дом, оттатък дълбокия морски залив. Когато приливът беше по-нисък, близнаците често плуваха през дълбокия залив с малката си лодка, изработена от тях самите. Техният гребец и старото шимпанзе им разказваха истории за бегълци и роби, истории, които късаха сърцата им, особено сърцето на черния близнак, чието име беше Мартин Емануел. Името на белия близнак беше Предан на Сър. На външен вид той беше по-женственият от двамата. Понякога му порастваха гърди и дълга кафява коса и той изумяваше брат си, но това беше земя на магии и промени и всичко можеше да се очаква.
И Сър и Ерзули казваха на близнаците, че са богове и че е тяхна голямата отговорност да инспектират всички граждани на Гвинея Под Морето. Близнаците изпълняваха тази си отговорност тържествено и внимателно, но не винаги можеха да удовлетворят Сър, който изпадаше в ужасен бяс, когато някой ритуал от една или друга церемония не беше правилно съблюдаван или нещо друго беше неправилно свършено.
Когато над Гвинея Под Морето паднеше сняг, който покриваше къщите в градовете до покривите им, Сър си спомняше за поражението и смъртта в миналото и се вбесяваше ужасно. Когато беше бесен, бялата му кожа потъмняваше като покривалото на буреносен облак, докато не станеше черен като нощ,
черен като грях,
черен като желязо,
черен като съня,
черен като смъртта.
Гневът на Сър прекрачваше всички граници и той биеше жестоко Мартин Емануел, а на Предан на Сър само пляскаше шамар. Ерзули вземаше в ръцете си Мартин Емануел и го успокояваше като му казваше, че всичко това скоро ще свърши.
— Баща ти е силен и своенравен човек — казваше му тя. — Но ти си чувствително и интелигентно дете и трябва да се научиш как да го успокояваш, как да го накараш да те обича.
Това беше важно за живота в Гвинея Под Морето, защото Сър управляваше цялата земя и контролираше живота и смъртта, щастието и нещастието.
Защо тогава той не можеше да заповяда на Мраз и Сняг да се махнат?
Гвинея Под Морето беше тропическа земя в хубавите сезони. Тя имаше много планини и гъсти гори, из които Мартин Емануел и Предан на Сър бродеха на воля, когато нямаха задължения. Те се катереха по дърветата като маймуни, правеха укрепления на високите хълмове и ги пълнеха с топове. Строяха големи кораби от дървета от гората и след това ги пускаха от плажовете в кристалното лазурно-синьо море.
Мраз и Сняг
бял като лед
бял като слънцето
бял като живота
бял като цирей.
Плаваха с тези лодки към далечни страни и ги пълнеха с тъмни и нещастни деца на смъртта и отплаваха към други земи, за да продадат децата, а лодките връщаха в Гвинея. Трюмовете им воняха на мръсотия и гнилоч. Мартин Емануел и красивия Предан на Сър отидоха при Ерзули, за да попитат защо на Мраз и Сняг им е разрешено да плават с техните прекрасни лодки. Ерзули им разказа една история, една важна история, която щяла да завърши образованието им и да ги превърне в Мараса, свещените близнаци.