Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Джърмейн сви презрително устни и се облегна на една колона, за да обуе обувките си. Сетне приглади полите на роклята си, изпъна снага, придавайки си вид на изискана дама, и влезе обратно в къщата през френските прозорци на кабинета, откъдето се бе появила преди малко.
От гърдите на Сарина се изтръгна въздишка на облекчение.
— Имам чувството, че Джърмейн вече не те харесва много.
Бо вдигна вежди.
— Съмнявам се дали изобщо някога ме е харесвала чак толкова. Навярно много повече са я вълнували тръпката да носи името Бърмингам и мисълта да харчи парите ми. Тя е толкова разглезена от родителите си, че със сигурност и през ум не би й минало да стане съпруга на мъж с по-малко средства.
— Дори ако този мъж си ти? — възкликна Сарина, като се отпусна отново в прегръдките му. — Горката Джърмейн. Как може една жена да отдаде сърцето си на жаждата за богатства, вместо на мъж като теб, който е по-скъп от всичко на света. Но какво говоря? Сигурна съм, че не съществува друг като Борегар Бърмингам.
Бо сведе глава, за да се наслади на аромата на косите й.
— Пристрастна сте, мадам.
— Да, ужасно — съгласи се тя и се притисна към него. — А сега ме целуни още веднъж, преди да сме влезли вътре.
15
През май тук-там все още можеше да се видят разцъфнали храсти азалия, но повечето ярки червени, снежнобели и тъмнопурпурни цветове вече бяха повехнали, в резултат на което градът и околностите му загубиха пъстрия си, весел облик. Същото се случи и с пространството край къщата на Бо. Една сутрин към средата на месеца Стърлинг Кендал пристигна в дома му, понесъл купища кутии с разсади, както и множество храсти и няколко цъфнали дръвчета с внимателно увързани в пръст корени. С пълното одобрение на Бо през следващите дни професорът се зае да преобразява онова, което доскоро бе просто едно приятно кътче, в градина, която обещаваше да бъде разкошна. След като засади и натори крехките растения, чичо Стърлинг обясни на Сарина как да се грижи за тях. Обясни още, че по негово скромно мнение градинарската работа дава не само храна за духа, но и полезни уроци по отглеждане на деца.
Въпреки че в началото гледаше на това занимание с нормалния за един новак страх, не след дълго Сарина откри прелестта на градинарството. Оказа се неочаквано приятно и вълнуващо да видиш как след седмици внимателни грижи разцъфват хиляди пъстри цветя. Скоро градината се превърна в едно от любимите й места за работа и отдих. Когато не рисуваше в кабинета, тя най-често бе навън — обработваше лехите, късаше повехналите клонки и цветчета или се опитваше да улови и пренесе върху платното красотата на цветята, преди багрите им да са избледнели. Не по-малко удоволствие й доставяше да прави причудливи букети за къщата. Ароматът им непрестанно изпълваше стаите, използвани най-често от младото семейство. Дори Бо започна да се интересува от градината и да помага на своята съпруга в свободното си време. Купиха нови пейки от ковано желязо и ги поставиха покрай чакълените алеи и в беседката, където често закусваха и даже обядваха. Понякога играеха на гоненица като деца, като се замеряха е пръст или се поливаха с вода от лейките, докато единият се предаде. Но понеже Сарина натежаваше все повече, обикновено Бо бе този, който я хващаше, вдигаше я на ръце и я въртеше във въздуха, карайки я да се залива от радостен смях.
Тъй като след тези лудории двамата твърде често бяха мръсни и кални до уши, скоро в градината бе построена малка бяла барака с тухлена основа. В нея имаше отделение за къпане и стая за преобличане. Над плоския покрив се издигаше решетка, която скриваше от погледа големия, пълен с вода цилиндричен меден варел с капак. Варелът бе изложен пряко на слънчевите лъчи, за да може водата в него да се нагрява. На дъното му бяха пробити множество дупчици, но от долната му страна имаше лист ламарина, който с помощта на една закачена за него верига можеше да се вдига и спуска. Така когато беше вдигнат, той пречеше на водата да изтича, а бъдеше ли спуснат, от варела се изливаше същински топъл дъжд, който позволяваше на Бо и Сарина да се измият и освежат, след като захвърлеха мръсните си работни дрехи. В съседната стая пък винаги имаше чисти дрехи, сапун и кърпи. Макар че двамата обичаха да използват тази своеобразна къпалия заедно, Бо скоро свикна да идва тук всяка сутрин преди да се облече за работа и да се къпе сам. Водата не винаги беше топла в толкова ранен час, но му действаше много освежаващо.