Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Рлинда отвори вратите към товарното отделение на „Любопитство“ и огледа подредените сандъци, след което свали със собствения си контролен пулт и люка на „Сляпа вяра“. Огромните миннодобивни машини чакаха като задрямали исполини да започнат работа всеки момент.
На БиБоб му се искаше да чуе останалата част от историята.
— Роден в неподходящия момент? Преживели сте десетки мирни години в Ханзата. Защо се оплаквате? Би трябвало да сте се радвали на приятен и смислен живот.
— Да, но в един момент ти става досадно да четеш историческите описания за приключенията на други хора. В Спиралния ръкав стана интересно, когато вече бях прекалено дърт. Но това не ме спря. Рискувах мършавия си задник и почнах да прескачам през транспорталите. Открих четиринайсет подходящи за живот свята. Повече от всеки друг.
Рлинда не беше убедена в твърденията му. Не можеше да си спомни колко места беше посетил Дейвлин — нарочно или случайно, — когато се изгуби в мрежата. Надяваше се, че се е устроил в своята спокойна колония. След тази мисия двамата с БиБоб трябваше да се върнат до Релекер, която се намираше близо до Крена, но се съмняваше, че ще намери време да го посети.
— И Корибус е по-приятна от всички други? — попита БиБоб.
Рлинда се запита дали нейният партньор не си търси местенце, където да се установи, ако предпочете да не се върне на Крена, където се беше крил толкова дълго.
— Беше, докато беше пусто и спокойно — отговори Стайнман. — Ще видим какво ще стане, когато се разгърне цялата тази колонизация.
Рлинда се намръщи.
— Да не сте се надявали да разполагате с цяла планета само за себе си, а?
Стайнман се изкикоти и се видяха развалените му зъби.
— Не, Ханзата не е щедра чак дотам. — Той отново погледна приближаващата се откъм селото група. — Време ми е да вървя. Предайте поздравите ми на… а бе на който най-накрая стане кмет тук.
И тръгна през шушнещите из равнината кафеникави треви и извисяващите се като мачти на потънали кораби дървета. Рлинда извика след него:
— Сигурен ли сте, че не бихте искали да вземете нещо, господин Стайнман? Няколко месни консерви или две-три туби протеинов пастет? Имам „Бленд“ и „Екстра бленд“.
Той се обърна, заби тоягата си в меката пръст и отвърна:
— Не, благодаря. Ще ловувам.
Когато дойдоха останалите колонисти, високите треви вече го бяха скрили в прегръдките си.
Рлинда простря ръце, за да ги посрещне, и те отвърнаха на поздрава й с благодарни усмивки и весели подвиквания. Забеляза сред тях млади мъже и жени. Някои изглеждаха самоуверени, други — отчаяни. Какво бяха оставили зад гърба си, за да решат, че да започнат от нищото тук е най-добрата им перспектива?
Една от огромните земеизкопни машини се включи с рев и БиБоб я спусна по подсилената рампа на „Сляпа вяра“, като наду сирената. Колонистите се разсмяха.
Рлинда се огледа и викна:
— Насам, народе! Битпазарът отваря. Докарали сме куп неща, които ще направят живота ви по-лесен.
74.
Орли Ковиц
Орли не виждаше много възможности да си намери приятелче на Корибус, но все пак реши да опита, за да зарадва баща си, а и заради самата себе си.
Беше на четиринайсет, формално прекалено малка, за да участва в първата вълна заселници в един неприветлив колониален свят. През първата година — година и нещо предстоеше да се извърши огромна работа по изграждането на инфраструктурата и полагането на основите, та Корибус да се превърне в процъфтяваща колония. Семейства с по-малки деца щяха да могат да се включат едва във втората вълна заселници, след като колонията престанеше да е зависима от редовните доставки на ханзейско продоволствие.
Но Орли още от малка беше свикнала с отговорностите на възрастен и с безкрайните грижи за гъбената ферма на Дремен. Когато попълваше формулярите за транспорталната колонизаторска инициатива, Ян Ковиц успя да получи специално разрешение за дъщеря си, след като написа многословна препоръка за нейното трудолюбие, зрялост, интелигентност и изобретателност.
В първата група, която се прехвърли през транспортала на Рейндик Ко на Корибус, имаше още пет деца, които не бяха навършили осемнайсет години, две от които момчета. Още първия ден на Корибус, който прекара в проучване на кликиските руини и търсене на тайнствени съкровища и извънземни загадки, Орли се запозна с две от момичетата — Люси и Тела, — и двете на петнайсет години. Пристигаха от Нова Португалия, бяха приятелки от съвсем малки и непрекъснато бъбреха за това колко ужасно се чувствали сред смрадливите дестилационни и винарни на сухите скалисти склонове на Нова Португалия. Орли не смяташе, че тяхната стара планета е толкова неприятна като мрачната Дремен, но нито една от тях не пожела да я изслуша и накрая Орли предпочете да се върне при баща си.