С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Няколко пъти. Сериозно ти казвам, че искам да я купя. Ще бъде спортен комплекс на фирмата с удобства за преспиване и закуска.
— Мислех, че вече си определила място за почивен дом.
— Това ще бъде допълнение към него. Представи си само колко хубаво ще е да забавляваме нашите клиенти и висши служители тук. Взех план на къщата от търговския посредник и го изпратих на Ханк. — Дилън вече го беше срещал в Ню Йорк. Бяха обсъждали завода ТексТил. — Казах му, че бих искала къщата да се модернизира, но да се запази южняшката й елегантност и очарование. Ако излезем на чуждите пазари, както се надяваме да стане, ще водим представителите им тук на официални вечери. Можем да ги караме с конски двуколки и да им сервираме ментови коктейли на верандата. Ще им хареса.
Той застана зад нея, хвана въжетата над ръцете й и засили лекичко люлката, колкото вятърът да развее косите й.
— Подхвърли ли вече тази буреносна идея на Джордж?
— Още не. Нека първо Ханк да направи скици на къщата.
— Ти и Ханк изглеждате доста близки.
— Приятели сме от колежа.
— Хмм.
Тя не обърна внимание на предположението в гласа му.
— Искам Ханк да проектира, и павилион на плажа за приеми, пикници и веселби на фирмата. Когато не го използваме, можем да го даваме под наем на други компании. Така ще намалим разходите по поддържането.
— На Джордж ще му хареса. И може би, докато чуждестранните гости седят на верандата и сърбат ментови коктейли, негри ще припяват спиричуъли от робските памукови ниви.
Тя заби крака и изрови около метрова ивица в земята, преди люлката да спре. Отметна глава силно назад, за да може да го погледне в очите. Темето й почти докосваше корема му.
— Ти ми се подиграваш.
Той не помръдна, въпреки че щяха да водят по-лесно разговора, ако пуснеше въжетата и застанеше пред люлката.
— Права си.
— Благодаря ти, че поне си признаваш.
— Няма защо.
— Като че ли се поувлякох. Смяташ ли, че съм луда?
— Мисля, че си… интригуваща — призна той след кратка пауза, търсейки точната дума. — Всъщност, Джейд, ти страшно ме объркваш.
Гласът му бе прекалено напрегнат, за да я успокои. Тя реши да не придава значение на думите му и да обърне разговора към него.
— Ти самият не си лек характер.
Мустаците му се разтегнаха в усмивка.
— Аз?
— Да, да. Живееш сам, но не излизаш много.
— Какво толкова странно. Взискателният ми шеф не ми оставя свободно време да се отдам на удоволствия.
— Не се срещаш с жени.
Повдигна въпросително вежди.
— Да не би да ме следиш?
— Просто те определих като мъж, който често се нуждае от дамска компания.
— Имаш предвид секс.
— Да — повтори тя смутено.
Внезапно почувства тихия следобед по-летаргичен отпреди. Дори насекомите бяха престанали да бръмчат. Беше твърде задушно. Усещаше дрехите си и влажността на кожата под тях. Гъстата й коса запарваше шията. Земята пулсираше тежко под жежкото слънце и маранята обгръщаше всичко наоколо. Сякаш бяха в напарфюмирана сауна, но облечени.
Тогава осъзна колко близо зад нея е той, колко близо до бедрата му са нейните рамене. Ръцете й държаха въжето на сантиметри от неговите. Мирисът му се смесваше с безброй други, но тя го отделяше от тях.
— Исках да кажа — задъхано обясни тя, — че може би липсата на активен обществен живот при теб се дължи на загубата на съпругата и детето ти.
Усмивката му се изпари. Пусна въжето и се отдалечи от люлката. Все още с гръб към нея, попита:
— Откъде знаеш за това?
— Научих няколко дни след срещата ни в Лос Анджелис.
— Оставям на теб да проучиш всичко останало — каза той напрегнато и се обърна с лице към Джейд.
— ТексТил беше жизненоважен за мен. Не можех да си позволя да правя лош подбор. Проверих те колкото се може по-подробно.
Той я гледаше гневно няколко секунди, после раменете му постепенно се отпуснаха.
— Всъщност няма никакво значение дали знаеш, или не.
— Какво се случи? — попита внимателно тя.
— Нали вече си разбрала.
— Само основните неща.
Дилън откъсна клонче от дървото и го уви около пръстите си.
— Живеехме в Талахаси. Аз работех за онзи мазен кучи син, който ме назначи на обект далеко от града. Ходех си вкъщи само през почивните дни. Дебра ненавиждаше работата ми. Аз още повече. Но по това време нямах друг избор.
— Тя беше потисната и затова решихме да си организираме специален уикенд. Прибрах се у дома късно, в студена влажна нощ. Тя се бе приготвила. — Гласът му стана монотонен, вървеше с Джейд из къщата и й разказваше как ги бе намерил на леглото в голямата спалня.
— Изглеждаха толкова хубави! — скърбеше и сега той. — Нямаше следи, кръв, нищо… — Направи жест на недоумение. — Помислих си, че са заспали.