Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
Но нима не ще има чувството, че убива сина си? Че го убива за втори път?
Някакъв вътрешен глас му нашепна, че е на прав път, но той побърза да го заглуши, защото не искаше да го чува.
— А сега трябва да свършваме, Ъруин. Искам да се уверя, че Рейчъл е опаковала всичко необходимо, а след това да я накарам да си легне.
— Добре. Довиждане, Луис. И още веднъж бла…
„Мамицата му, ако още веднъж ми благодари, сигурно ще закрещя!“
— Довиждане, Ъруин — каза той и затвори телефона. Когато се качи в спалнята, завари Рейчъл сред купища дрехи. Върху двойното легло бяха нахвърляни блузи, по облегалките на столовете висяха сутиени, закачалки с панталони бяха окачени на дръжките на гардероба. Обувките бяха подредени под прозореца като войници. По всичко личеше, че Рейчъл стяга багажа бавно, но методично. Луис си помисли, че ще са й необходими най-малко три (или четири) куфара, но знаеше, че е безполезно да спори с нея. Вместо това се зае да събере разпръснатите вещи и да й помогне. Когато затвориха капака на последния куфар, (върху който Луис трябваше да седне, за да успее жена му да го заключи), Рейчъл каза:
— Луис, сигурен ли си, че не криеш нещо от мене?
— За Бога, скъпа, какво има да крия?
— Не знам — спокойно отвърна тя. — Затова питам.
— Какво си въобразяваш? Че ще изприпкам до най-близкия публичен дом или че ще започна работа в цирка?
— Не знам — повтори Рейчъл. — Но имам неприятното усещане, че се опитваш да се отървеш от нас.
— Що за абсурдна мисъл! — разпалено й възрази Луис, но вътрешно се вбеси. Дори и в такъв момент, не можеше да не изпита яд от факта, че жена му толкова лесно чете мислите му.
Рейчъл се помъчи да се усмихне.
— Никога не си умеел да лъжещ, Лу.
Той понечи да запротестира, но Рейчъл го прекъсна.
— Миналата нощ Ели сънувала, че си мъртъв. Чух я, че плаче и отидох да видя какво става. Прегърнах я и полежах два-три часа при нея, сетне се върнах в спалнята. Ели ми каза, че в съня си те видяла да седиш на масата в кухнята. Очите ти били отворени, но знаела, че си мъртъв. Каза още, че чула сирените на пожарните и усетила миризмата на изгоряло. Освен това, чула писъците на Стив Мастерсън.
Луис смутено я изгледа и след дълго мълчание промълви:
— Слушай, брат й умря онзи ден. Съвсем нормално е тя да сънува кошмари, свързани с други членове на семейството…
— Да, и аз така си казах. Но начина, по който тя разказваше съня си… подробностите… стори ми се, че изрече някакво предсказание…
Младата жена невесело се засмя и се опита да се пошегува.
— Може би видът ти предизвиква кошмарите й…
— Вероятно — отвърна лекарят.
Постара се гласът му да прозвучи нормално, въпреки че цялото му тяло настръхна. Усети, че косата му се изправя. „Стори ми се, че изрича някакво предсказание.“
— Ела да легнеш при мен — каза Рейчъл. — Въздействието на валиума премина, но не искам да взимам друг. Разбираш ли, че и мен ме е страх. Аз също сънувам кошмари…
— Какво сънуваш?
— Зелда — простичко отговори Рейчъл. — През всичките нощи, откак Гейдж умря, Зелда се появява пред очите ми веднага щом заспя. Казва ми, че идва да ме вземе и този път ще успее. Че двамата с Гейдж ще ме унищожат, защото съм ги оставила да умрат.
— Рейчъл, това е…
— Знам — само сън. Съвсем естествен за настоящия момент. Луис, прегърни ме и пропъди кошмарите.
Двамата лежаха притиснати един до друг в мрака.
— Рейчъл, будна ли си?
— Да.
— Искам да те питам нещо.
— Казвай.
Луис се поколеба — не искаше да й причинява повече болка, но непременно трябваше да научи истината.
— Спомняш ли си ужаса, който изживяхме, когато Гейдж беше на девет месеца? — най-сетне попита той.