Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Като че възмутен от собствената си недискретност, Бени отпусна ръце върху леглото.
Последва кратко мълчание, а после всички мъже реагираха като баскетболен отбор, който едва не е загубил играта заради грешката на един от играчите. Те запъшкаха, някой се плесна по челото и в задушната вече стая се чуха полугласни псувни.
— Господи, мамка му, Баум! — обобщи с удоволствие Бюканън. — И ти си траеш?!
— Можеше да ни спестиш цялата разправия — промърмори Питър Кол.
— Та ние също можем да бъдем дискретни, полковник — каза Хал Новак.
— Нали ти казах, Баум — натякна му Розели.
Бени избра да отговори на коментара на Новак.
— Сигурен съм, че можете — каза той. — И се извинявам. Но и вие трябва да разберете колко е конфиденциално. Ние сме се заклели пред Бон да не разкриваме нищо за покупката. Левите елементи в германското управление са много силни и от всичко това може да възникне опасност от вот на недоверие към правителството… Признавам, че трябваше да ви кажа по-рано. Но нямах правото да го сторя.
— Добре. Благодарим ти, че сподели с нас — изръмжа Бюканън. Настроението му се повиши, защото поне мишената не беше американски морски съд.
— Но има и още трудности — продължи Баум, като че убеден в дискретността им. — Не можем да предупредим германците за тази опасност, защото те може да се оттеглят от сделката. На нас тези подводници са ни необходими и… — Той като че се натъжи. — Поради някои предишни недискретни операции сме обещали да не действаме на германска земя.
Розели пое ролята си.
— Значи казваш, че на мястото, при пристаните на подводниците няма да има израелска охрана? Нито дори и с отбранителна цел?
— Само екипажите на подводниците ще са там — потвърди Бени. — Никой друг.
— Добре — намеси се Бюканън, като дърпаше замислено устната си. — Добре. Поне имаме върху какво да мислим. — Той погледна Розели. — Ленгли, вашите небесни очички не са ли зърнали самолетчето?
— Засега не. Проверихме и във Федералната агенция по авиация, но те нямат получен сигнал за отвличане от нито един самолет в атлантическия сектор. Освен това вчера времето се изясни след силни бури и доста закъснели полети са се вдигнали във въздуха. Било е голяма бъркотия.
— Ами човешките ресурси? — попита Питър Кол за информация, идеща от оперативни агенти в различни държави.
— Вече накарахме хората си да проверят всяко потенциално европейско летище. В рамките на разумното, разбира се. Предлагам и вие да направите същото.
— Ще го направим — съгласи се Кол и се понаду. Обърна се към безименния „тюлен“ в ъгъла и отвори уста, за да му разпореди нещо. Човекът го нямаше. — Къде ли е отишъл? — измърмори той.
— Сигурно да си точи ножовете — презрително предположи Дени Байлър. Той някога искаше да стане „тюлен“, но беше отпаднал по време на тренировката, наречена „адската седмица“ в Коронадо.
— Голд — обърна се Бюканън към заместника си. — Най-добре е ние да се свържем с нашите хора в Германия. Кой е най-близкият голям град до онова пристанище?
— Хамбург — подсказа Бени. Като видя как американците се хванаха на въдицата, подадена им от него и Розели, отчаяно му се прииска вече да си тръгнат, за да го оставят на мира. Той протегна ръка към звънеца за сестрата и го натисна няколко пъти.
— Ще се свържа с консулството там — каза Голд.
— И дай да съберем описанията от Помонки и да ги изпратим по факса — добави Бюканън. — Не, по-добре да докараме хората от летището във Вашингтон и да изработим комплект за идентификация.
— Правилно — каза Голд, докато записваше нарежданията в бележника си.
Бени изтръпна, когато си представи, че лицето на Рут ще бъде разпространено заедно с тези на останалите „заподозрени“.
— Мисля да се върна в Пентагона. — Хал Новак вече обличаше бежовото си палто. — Да видим дали ще поемат част от нещата.
— Тръгвай — каза Бюканън с неподходящ за длъжността му авторитет. Новак само го изгледа накриво.
Внезапно вратата се отвори, но този път не се появи срамежливата сестра. Жената, която влезе, беше с тъмнозелена пола и по-светла униформена блуза с пагони. Беше висока и представителна, с късо подстригана коса около красиво лице. Носеше капитански отличителни знаци и стетоскоп. Насочи се право към леглото на Баум.
— Какъв е проблемът, полковник? — попита тя и погледна медицинския му картон.
— Няма проблем, докторе — отвърна Бени, все едно е натиснал бутона за повикване по невнимание. — Чувствам се малко изморен, обаче…
Тя се приближи, хвана китката му, притисна два пръста към пулса и загледа часовника си. След десет секунди издаде заповед, без да вдига очи от часовника си.