Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Когато няколко часа по-късно я изведоха от странноприемницата, Елизабет с изненада видя чакащата отпред карета. Пътуването с екипаж по тези времена все още беше голям лукс. Не по-малко я смая и фактът, че баща й стоеше до вратичката на каретата. По принцип той не беше от грижливите.
— За колата можеш да благодариш на съпруга си — съобщи безизразно Годфри и посочи небрежно към конюшнята. В предаността си към теб — продължи подигравателно той, — милорд Кари настоя да плати за нея.
Изненадана, Елизабет проследи с поглед ръката на баща си. Тонът му беше твърде неприятен и отблъскващ и това й послужи като сигнал, че нещо не е наред.
Въпреки предчувствието си, тя бе толкова неподготвена за гледката, разкрила се пред очите й, че не можа да сдържи пронизителния си вик, който уплаши птици те чак до Маргат Коув.
Съпругът й беше завързан в безсъзнание към едно колело от каруца за амуниции пред конюшнята. Огромното му тяло висеше безжизнено, поклащайки се като счупена кукла на въжетата, стегнали китките на ръцете му. Краката му се бяха провлачили в калния сняг, ботушите и панталоните му бяха изцапани с кръв.
Беше гол до кръста, от насечения му гръб течеше кръв на тънки струйки и се процеждаше във вид на капки, оставящи яркочервени дири. Кръвта образуваше ужасяващи локви в снега.
По целия му гръб висяха парчета обелена кожа, преплитаха се кървавочервени ивици. На места железата, с които го бяха мъчили, се врязваха толкова дълбоко, че сега там се белееха костите и хрущялите му. Части от сухожилията и изпъкналите му мускули се различаваха толкова ясно, сякаш това бе труп, на който току-що е направена дисекция.
Главата му бе клюмнала в неудобно положение над лявото рамо, в косата му се бяха заплели парченца кожа. От ноздрите му се стичаха капки кръв, които се разливаха и образуваха малки червени кръгове по земята подобни на червени бисери, на течна смърт…
— Не викаше, за да не те притеснява — каза спокойно баща й, докато наблюдаваше без ни най-малко вълнение как тя побледнява като платно; думите му се забиваха като нож в сърцето й. — Позволи ми да ти помогна да влезеш.
Елизабет усети, че й прилошава, стомахът й се сви на топка от кошмарната гледка, ушите й забучаха. Пред очите й заиграха белезникави петна. Зашеметена от болката, която изпита, тя се разтрепери цялата, краката й се огънаха, съзнанието й я напусна и Елизабет се свлече бавно на земята.
Харолд Годфри щракна с пръсти със същото безразличие, с което викаше екипажа си след излизане от театър.
— Внесете я в каретата — нареди кратко той на двамата войници, дотичали незабавно. — Тръгваме веднага за Единбург. И срежете въжетата на затворника.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Когато Елизабет дойде на себе си, видя че се намира на пода на каретата. Полежа още малко там, защото отново й прилоша, когато в съзнанието й изплува ужасната картина. Чувстваше се виновна за страданията, които Джони беше изтърпял, за да предпази нея и детето, обвиняваше баща си за жестокостта му. Усещаше, че е загубила надеждата и енергията си, волята и твърдостта си.
Бягството им я беше изтощило физически и емоционално. Струваше й се, че способността на баща й да върши злини превъзхожда многократно поизчерпаните й съпротивителни сили. Чувстваше се ужасена и отчаяна за живота на мъжа си.
Тя се клатушкаше но неравния път, който беше в още по-плачевно състояние през зимата. Мъката и самосъжалението я бяха обсебили, но малко по малко непобедимият й дух, който й беше помагал да оцелее в миналото, и възвърна куража, напомняйки й, че все пак нейната кожа все още беше цяла и невредима на гърба й. И че ако иска Джони да оживее и да си отмъсти — при тази мисъл кръвта й кипна, — трябва да се надигне от пода и да се захване с баща си.
Вече започваше да се чувства по-добре, убедена, че баща й можеше да се разпорежда с живота им само временно. Освен това, мислеше си с нарастваща надежда Елизабет, все още разполагаше с по-голямата част от богатството си, пазено от Редмънд и хората му в имението. Въпреки намеренията на баща й да си присвои част от собствеността на съпруга й, тя беше забелязала колебанието му, когато в странноприемницата предложи богатството си срещу свободата на Джони.