Любов извън закона

— А какво ще стане, ако той успее да се защити? — попита младата жена. — Какво ще стане, ако загубиш? Моите пари можеш да получиш сега… без да разчиташ на някакво дело, чийто резултат не е никак сигурен.

Баща й хвърли бърз поглед.

— Съдът вече е подбран. — Той се засмя; приятен звук за този, който не знаеше причината му.

— Пази парите си за адвокати — допълни Годфри.

Поне Джони ще бъде жив, помисли си тя и от това малко й олекна. Щяха да го оставят жив тази нощ, и утре, и по време на разглеждане на делото.

Въпреки това предпочиташе той да избяга. И по-късно през нощта, когато Елизабет чу познатите стъпки в коридора, тя изпищя пронизително, с цялата сила, на която беше способна:

— Бягай, Джони! Бягай! Бягай! Те са тук! Стъпките спряха за миг и след това продължиха… и секунди по-късно тя го видя през замрежените си от сълзи очи да отваря вратата и да влиза в стаята. Наметалото се уви около краката му, след като спря рязко. Високият му ръст изпъкваше още повече в ниската стаичка, тъмнокосата му глава почти се опираше в гредите на тавана.

— Пусни я — рече той, изгаряйки с поглед Харолд Годфри, който се беше изправил и насочил пистолета си, но не към Джони, а към Елизабет. — Тя не ти трябва.

— Разбира се, че ми трябва, поне временно, както добре знаеш. Тя е нужен свидетел за делото.

— Тогава значи няма да я застреляш — отвърна Джони и направи крачка към него.

— Няма да я убия.

Младият мъж спря.

— Разбираме се добре един друг. — Годфри се усмихна.

— Не искам да я нараниш.

— Това, което искаш, няма никакво значение за мен, Рейвънсби. Но ако не ми съдействаш, Елизабет може да пострада заради твърдоглавието ти. Да не говорим за детето ти, което, както личи, трябва скоро да се появи на бял свят.

Внезапно тонът му се промени от привидно спокоен на нетърпящ възражение:

— Сега, ако обичаш, предай оръжието си. Капитан! — извика той и само след секунди стаята гъмжеше от драгуни.

Нямаха никаква възможност да си кажат нещо, защото Джони веднага бе заобиколен от войниците и завързан здраво. Той погледна към нея през главите на облечените в червено драгуни, които го дърпаха навън. Погледите им се срещнаха за кратко.

— Не се отчайвай — каза той.

Най-силното чувство, с което трябваше да се бори в момента обаче, по-силно дори от отчаянието й, беше задушаващият я гняв. Елизабет изгаряше от желание да убие баща си и ако имаше подръка някакво оръжие, щеше да го направи без колебание. За първи път в живота си разбра какво наричаха „убийствен гняв“.

— Ще те убия заради това! — каза тя с треперещ от омраза глас.

Баща й се задоволи да вдигне само за миг поглед от вещите на Джони, които преглеждаше.

— Някак си не се чувствам притеснен.

Оставиха в стаята един войник, за да я пази, докато останалите се приготвяха за пътуването към Единбург. Тя се обърна с гръб към него и започна да обмисля как да отмъсти на баща си. Знаеше, че може да разчита на помощта на Редмънд и хората му в Трий Кингс. Трябваше само да успее да им изпрати съобщение за случилото се, и то възможно най-бързо, защото времето й беше ограничено, а животът на Джони висеше на косъм. Трябваше да открие начин да се свърже и с Роби и Манроу. В Единбург със сигурност щеше да има много по-голяма възможност да влезе във връзка със семейство Кари или с някой от приятелите им. Така че тя изгаряше от нетърпение да потеглят.