Мечът на Шанара

Два часа по-късно стигнаха до прохода на Дженисън. Той представляваше процеп, образуван от събирането на двете планински вериги, широк и лесно проходим и извеждаше до обширните равнинни местности отвъд. Голямата планинска верига, която се издигаше на юг, беше продължение на високите Драконови зъби, но северната верига беше непозната на Ший. Знаеше, че Планините Чарнал, домът на скалните троли, се намираха някъде на север от тях, а втората планинска верига би могла да бъде южно продължение. Векове наред пустите и относително необитавани върхове са били огромна пустош, населявана единствено от свирепите и войнствени колонии на тролите. Скалните троли бяха най-многобройната група от тази раса. Но имаше и няколко други видове троли, които живееха в тази частна Северната земя. Ший си помисли, че ако Келцът беше някакъв пример на скалните троли, то те май са по-интелигенти, отколкото ги смятаха хората от Южната земя. Стори му се малко странно, че съгражданите му са зле осведомени за една друга раса, която населява същия свят. Дори и в учебниците, по които беше учил в детските си години, тролите бяха представени като невежи и нецивилизовани.

Неочаквано Панамон даде знак да спрат пред входа на широкия проход, измина няколко ярда напред, вгледа се предпазливо към високите склонове от другата страна, очевидно притеснен от това, което можеше да ги очаква там. След неколкоминутно проучване нареди на едрия Келцът да изследва прохода и да види дали е безопасен за тях, преди да продължат. Тролът гигант тръгна бързо напред и скоро се изгуби между хълмовете искалите. Панамон предложи на Ший да седнат, докато чакат, с тази негова непростимо самодоволна усмивка, които показваше, че се смята за невероятно предвидлив, след като беше прибягнал до тези допълнителни предпазни мерки, за да избегне капана, който приятелите на Ший биха могли да му приготвят. Чувстваше се в безопасност с Ший до него и беше уверен, че сам по себе си Ший не представлява заплаха, но човекът от Вейл можеше да има приятели, които да са достатъчно силни, за да му създадат неприятности, ако им се отдадеше възможност. Докато чакаше завръщането на спътника си, словоохотливият авантюрист реши да започне друга страхотна история от живота си като крадец. И тази, като всички предишни, се стори на Ший неправдоподобна и явно преувеличена. Панамон като че ли се забавляваше, докато разказваше тези истории, много повече от слушателя си, който и да беше той, и разказваше всяка, сякаш беше първата, а не петстотната поред. Ший изтърпя историята със стоическо мълчание, като се мъчеше да изглежда заинтригуван, а в същото време си мислеше какво ги очаква занапред. Трябваше да са доста близо до границите на Паранор, а щом стигнеха до тях, той щеше да бъде оставен сам. Ще трябва да намери бързо приятелите си, ако иска да остане жив в тази част на страната. Господарят на магиите и неговите ловци щяха да търсят неуморно всяка следа от него и ако го стигнеха преди да има защитата на Аланон и на приятелите си, смъртта му щеше да е сигурна. И все пак нищо чудно те вече до са завзели Централната кула на крепостта на друидите и безценният Меч на Шамара да е в ръцете им. Може би вече бяха победили.