Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита той. — Какво правите?
Дрефан закри с ръка устата си. Хвърли поглед през рамо към майката и Йоник. Огледа и останалите, преди погледът му да се спре върху Ричард. Надвеси се по-близо до ухото му.
— Това момче е болно от чума.
Ричард го погледна в упор.
— Как можем да го излекуваме?
Дрефан повдигна вежда. Извърна се към момчето и повдигна малката ръчичка. — Погледни пръстите му. Бяха черни. Отметна встрани завивката.
— Погледни върховете на пръстите на краката му.
Те също бяха черни.
Смъкна гащите на детето.
— Погледни пениса му.
Върхът му беше черен.
— Гангрена. Разлага крайниците. Затова я наричат черната смърт.
Ричард се покашля.
— Какво можем да направим за него?
Гласът на Дрефан се превърна в невярващ шепот:
— Ричард, не ме ли чу? Черната смърт. Понякога хората се оправят от чума, но не и в толкова напреднал стадий.
— Ако бяхме дошли по-рано… — възмутеният глас на Надин замлъкна изведнъж.
Калан стисна ръката му болезнено. Той чу сподавения й стон.
Ричард стрелна Надин със свиреп поглед. Тя отмести очи.
— И ти знаеш как се лекува чума, така ли, билкарко?
— Ами аз… — Надин се изчерви и млъкна.
Момчето отвори очи. Главата му се извърна към тях.
— Господарю… Рал — каза той едва.
Ричард отпусна ръка на рамото му.
— Да, Кип. Дойдох да те видя. Тук съм.
Кип кимна едва забележимо.
— Чаках — гърдите му едва се повдигаха между две въздишки.
— Можете ли да му помогнете? — чу се въпрос през сълзи откъм вратата. — Кога ще се оправи?
Дрефан разтвори яката на бялата си риза и се надвеси към Ричард.
— Кажи нещо успокояващо на момчето. Няма да изкара още много. Ще отида да поговоря с майката. Това е част от задълженията на лечителя.
Дрефан се изправи и дръпна Надин със себе си. Калан се бе отпуснала на рамото на Ричард. Той се страхуваше да я погледне, знаейки, че тя ще избухне в сълзи. Ако не той.
— Кип, скоро ще се оправиш и пак ще играеш Джа’Ла. Още малко и ще си добре. Ще ми се да намина да ви погледам отново. Обещавам да дойда веднага щом се оправиш.
По лицето на момчето мина сянка от усмивка. Клепачите му се притвориха наполовина. Ребрата му потънаха в стомаха, щом въздухът напусна дробовете му.
Ричард се наведе към леглото с разтуптяно сърце, в очакване дробовете на момчето да се изпълнят отново с въздух. Останаха празни.
Над стаята надвисна тишина и търпеливо зачака тъмнината да я погълне.
Ричард чу навън да скърца и трополи каруца, а някъде в далечината прозвуча крясък на гарвани. Във въздуха замря звукът на детски смях.
Детето пред него нямаше да се засмее пак. Главата на Калан се отпусна на рамото му. Стисна ръкава му и зарида тихичко.
Ричард се протегна, за да завие с чаршафа тялото на момчето.
Малката ръчичка се повдигна леко от стомаха. Ричард застина на място.
Ръката се протегна към гърлото на Ричард. Черните пръсти се сгърчиха, захващайки ризата му в смъртна хватка.
Калан бе притихнала.
И двамата знаеха, че момчето е мъртво.
Ръката му придърпа Ричард надолу. Отдавна замлъкналите дробове се изпълниха с въздух за последен път.
Ричард, стегнал тила си, приближи ухо.
— Ветровете — промълви мъртвото момче — те преследват.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Ричард гледаше като в сън как Дрефан увива малкото телце в чаршаф. Само двамата с Калан бяха станали свидетели на случилото се — бяха чули думите на мъртвото момче. Във външната стая майката виеше неистово.
Дрефан го повика:
— Ричард — докосна го по ръката. — Ричард.
Той се стресна:
— Да?
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Да правя ли? Какво имаш предвид?
Дрефан хвърли поглед през рамо към другите, струпани до вратата.
— Какво ще кажеш на хората? Имам предвид, че момчето умря от чума. Нима мислиш да го държиш в тайна?
Ричард явно не можеше да накара мисълта си да проработи.
Калан се наведе покрай него.
— Тайна ли? Че защо да пази тайна?
Дрефан въздъхна дълбоко:
— Ами слухът за чума може да всее паника. Ако хората научат, повярвайте ми, мълвата ще ни изпревари, преди да сме успели да стигнем до Двореца.
— Мислиш ли, че има и други заразени? — попита Ричард.
Дрефан сви рамене.
— Не ми се вярва да е само изолиран случай. Трябва веднага да изгорим или заровим тялото. Завивките, легло то и всичко, до което се е докосвал, трябва също да отиде в огъня. Стаята трябва да се опуши.
— Нима хората няма да се поинтересуват защо е всичко това? — попита Ричард. — Няма ли да подразберат причината?