Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Дойдох, за да си поговорим за една мечка — хладно отвърна Елбраян.
— Каква мечка? — сопна се едрият мъжага. — Ние имаме само кожи.
— Онази, която подлудихте с отровните си стрели. Онази, която разруши къща в Дъндалис и едва не уби цяло семейство.
— Я виж ти! — изплю се едрият ловец.
— Същата отрова, която варите отзад — продължи Елбраян. — Рядка отвара, известна само на малцина.
— Че туй нищо не доказва! А сега изчезвай оттук, че да не заиграе брадвата!
— Не мисля така — отговори пазителят, без дори да трепне. — Още не сме решили проблема с обезщетението — за фермерите, чиято къща е разрушена, както и за моите усилия.
— Об-б-безщ… — заекна високият, плешив мъж.
— Пари — спокойно поясни Елбраян, като не пропусна да забележи как нервният тип в ъгъла издърпа една от камите си и я запрати срещу него.
Бърз като котка, той застопори левия си крак и рязко се извъртя така, че оръжието мина покрай него без да го нарани и се заби дълбоко в стената. Когато отново се обърна към тримата си противници, се канеше да замахне за хоризонтален удар, ала веднага видя, че едрият мъж очаква точно такъв ход и дори е вдигнал брадвата си, за да отбие атаката му. Затова, вместо да довърши движението си, Елбраян се завъртя на другата страна, извивайки крак така, че да избегне вражеската секира, после се хвърли на едно коляно и с все сила стовари тояга върху вътрешната страна на бедрото на противника си. Бърза промяна в ъгъла на замаха и острият връх на Ястребокрилия се заби в слабините на ловеца, след което се стрелна нагоре и му нанесе три мълниеносни удара в гърдите.
Едрият мъж политна назад, а Елбраян вдигна тоягата над главата си с две ръце, за да спре атаката на ловеца с меча, като в същото време с все сила го изрита с коляно в корема. Когато плешивият мъж се преви от болка, Елбраян извъртя оръжието си така, че да отбие меча му на една страна, после провря Ястребокрилия под ръката му и напрегна цялата си сила. Ловецът политна във въздуха и миг по-късно падна по гръб, при което главата му издрънча с все сила.
Елбраян побърза да се обърне, разбирайки колко уязвим е в този момент. Както и очакваше, втората кама вече летеше към него и той вдигна Ястребокрилия тъкмо навреме, за да я спре. В мига, в който острието се удари в тоягата, той побърза да я отдръпне и за негов късмет камата полетя право нагоре, след което падна в разтворената му длан.
Всичко стана само за секунда и ето че той вече стоеше изправен, стиснал тоягата си в една ръка и камата, готова за хвърляне, в другата.
Мършавият мъж в ъгъла пребледня като платно и изпусна двете оръжия, които очевидно се бе канил да хвърли срещу него.
Елбраян с мъка овладя напиращия в гърдите му гняв, който го подтикваше да забие камата дълбоко в гърдите на жалкия подлец, гняв, засилен още повече от мисълта за онова, което тези тримата бяха причинили на невинното животно и последиците, които безразсъдната им и жестока постъпка можеше да има за жителите на Дъндалис.
Камата полетя към треперещия дребосък и се заби в стената на сантиметри от главата му. Без да сваля очи от Елбраян, мършавият мъж се свлече на пода.
Пазителят се огледа — останалите двама с мъка се изправяха на крака, ала никой от тях не държеше оръжие.
— Как се казвате? — попита и тримата се спогледаха учудено. — Имената ви! — настоя Елбраян.
— Полсън — отвърна едрият. — А това са Крик и Катерицата — обясни, кимвайки към плешивия си другар и към типа с камите.
— Катерицата?
— Плашливичък си пада — обясни Полсън.
— Чуйте ме добре, вие тримата — бавно каза Елбраян. — Сега делите гората с мен и възнамерявам да следя всяка ваша стъпка. Още една такава „шега“, още една подобна жестокост и случилото се днес ще бъде нищо в сравнение с онова, което ще ви сполети тогава. Освен това ще проверявам примките ви — отсега нататък няма да използвате вълчи капани…
Полсън се опита да каже нещо, ала свирепият поглед на Елбраян го накара да млъкне разтреперан.
— Нито каквито и да било други приспособления, които причиняват излишно страдание на животните.
— Че как ще си изкарваме прехраната тогаз? — изскимтя Катерицата от ъгъла си.
— Има и по-добри начини — хладно отвърна Елбраян. — И с надеждата, че ще успеете да ги откриете, няма да ви искам пари заради разрушената къща… не и този път.