Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Елбраян дори не трепна, макар да му се искаше да изкрещи, че принадлежи тук повече от когото и да било от тях, че мястото му е именно в селото, чиято пивница се издигаше върху основите, които баща му бе положил със собствените си ръце!
Преглътна обаче всички тези думи и то с лекота. Годините, прекарани в долината на елфите, го бяха научили да се владее, винаги и преди всичко да се владее. Беше дошъл по тези земи, за да даде на жителите им сигурността, която те никога досега не бяха познавали. Ако преди седем години наоколо имаше обучен от елфите пазител, селото сигурно нямаше да бъде опустошено, а в светлината на тези мисли грубото държание на Тол Юганик изглеждаше съвсем незначително.
— Мечката няма да се върне — спокойно рече Елбраян и бавно се отдалечи.
Зад гърба му се разнесе оживен говор, в който неведнъж се чуваше думата „странен“, винаги произнасяна крайно недружелюбно. Явно все още имаха намерение да отидат на лов, ала младият мъж беше решен да ги изпревари. Черна мечка беше нападнала човешка къща — загадка, за която той на всяка цена трябваше да намери обяснение.
Остана изненадан от лекотата, с която проследи дирята на развилнялата се мечка. След като бе съборило къщата, животното бе побягнало към близките шубраци, поваляйки всичко, което му се бе изпречило на пътя, не само храсти, но и по-малки дръвчета. Никога досега пазителят не бе срещал подобна ярост у животно. Следите очевидно бяха оставени от средно голяма мечка, ала той имаше чувството, че върви по дирите на фоморийски великан или друго мислещо същество, поставило си за цел да причини колкото се може по-голямо опустошение. Боеше се, че мечката може да е болна или пък ранена. Каквато и да беше причината за непривичното поведение на иначе дружелюбното животно, с всяка изминала крачка Елбраян все повече се тревожеше, че няма да може да му пощади живота. В началото се бе надявал просто да го прогони навътре в гората, ала сега започваше да осъзнава, че най-вероятно ще се наложи да го убие.
Изкачи се по склона на един стръмен хълм, като надзърташе във всяка сянка и зад всеки храст. Мечките съвсем не бяха глупави — нерядко издебваха преследвачите си и ги нападаха в гръб. Елбраян приклекна край едно ниско дръвче и положи длан върху земята, опитвайки се да долови и най-слабите вибрации, всичко, което можеше да го насочи.
Внезапно с крайчеца на окото си усети едва доловимо раздвижване в близкия шубрак и едва-едва помръдна глава, за да го види по-добре, като не пропусна да отбележи, че вятърът духа откъм храста.
Миг по-късно мечката вече се носеше право към него, ревейки разярено.
Елбраян застана на едно коляно, постави по-тежичка стрела в Ястребокрилия и с нажалена въздишка опъна тетивата. Стрелата отскочи от муцуната на мечката и се заби в гърдите й, ала не можа да спре устрема на животното. Младият мъж беше изумен от бързината му. И преди беше виждал черни мечки, веднъж Джуравиел беше подплашил една, удряйки два камъка един в друг, ала нищо не можеше да се сравни със страховитата скорост, с която се движеше тази пред него — та тя с лекота би надбягала галопиращ жребец!
Втора стрела последва първата и потъна дълбоко в рамото й. Животното изрева още по-свирепо, но почти не забави крачка.
Елбраян знаеше, че няма да получи възможност за трети изстрел. Ако имаше насреща си кафява мечка, можеше да се покачи на дървото и да стреля оттам; черните мечки обаче се катереха превъзходно, много по-бързо, отколкото което и да било човешко същество.
Вместо това остана на мястото си, докато животното се приближи съвсем и тогава, в последния момент, се дръпна и се затъркаля надолу по склона.
Мечката спря и се накани да се спусне след него. Когато Елбраян стигна подножието на хълма и застана на колене, я видя да се изправя на задни лапи, страховита и внушителна.
И оставила някои жизненоважни части от тялото си незащитени.
Мразейки онова, което се канеше да направи, младият мъж с все сила опъна тетивата на Ястребокрилия и трите перца се раздалечиха повече откогато и да било.
После всичко свърши и животното се свлече на земята. Елбраян се приближи и след като изчака малко, за да се убеди, че то наистина е мъртво, посегна към муцуната и повдигна горната му устна. Страхуваше се, че ще види пяна, признак на най-страшното заболяване сред горските обитатели. Ако това бе причината за необяснимото държание на тази мечка, на пазителя щеше да му се наложи да прекара дълги дни и нощи в търсене на други болни животни, а те можеха да бъдат какви ли не — ракуни, язовци и дори прилепи.
За щастие пяна нямаше и Елбраян въздъхна успокоен. Облекчението му обаче не трая дълго — все някаква причина за необичайното поведение на мечката трябваше да има и той продължи да я търси. Внимателно огледа главата (като не пропусна да забележи очите — ясни и чисти, а не мътни и сълзящи), после се зае с тялото.