Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Не зная. Нещата, които се случват. Нещата, които чувствам. Мъглите се завръщат и някой трябва да ги спре.
Сейзед прокара пръст по написания от него текст. Търсеше нещо.
— Ти не ми вярваш — рече Вин.
— Не става дума за това, лейди Вин — отвърна Сейзед. — Просто не съм свикнал да вземам прибързани решения.
— Но ти също си мислил за Героя на времето, нали? — попита Вин. — Той е бил неразделна част от вашата религия — изгубената религия на Терис, същата, която Пазителите са предопределени да открият.
— Това е истина — призна Сейзед. — Ние не знаем кой знае колко за тези пророчества, използвани от предците ни, за да открият техния Герой. Освен това, след като известно време изучавах внимателно текстовете, стигнах до извода, че в тяхната интерпретация има нещо погрешно. А щом големите териски теолози отпреди Възнесението не са могли да разпознаят своя Герой, как ще го направим ние?
Вин поклати глава и каза:
— Не биваше да подхващам тази тема.
— Не, лейди Вин, не мислете за това. И моля да ме извините — вашите теории са от голяма полза. Проблемът е, че съм обучен да разсъждавам по този начин — когато получа някаква информация, я подлагам на съмнение. Сигурно защото обичам да споря.
Вин се усмихна.
— Още една причина, поради която така и не стана добър териски стюард, а?
— Несъмнено — призна той с въздишка. — Често влизам в конфликт с хората от моя орден.
— Като Тиндуил ли? — попита Вин. — Не беше особено доволна, когато разбра, че си ни разказал за ферохимията.
Сейзед кимна.
— Да. За група, посветена на събирането на знания, Пазителите охраняват тайните си доста ревностно. Докато лорд Владетеля беше жив — по времето, когато Пазителите бяха подлагани на гонения, — предпазливостта все пак беше оправдана. Но сега, когато сме свободни, моите побратими и посестрими, изглежда, не желаят да се откажат от тази привичка.
— Тиндуил май не те харесва много — отбеляза Вин. — Каза, че е дошла тук по твой съвет, но всеки път, когато го споменава, изглежда някак… сърдита.
Сейзед въздъхна. Дали Тиндуил наистина не го харесваше? Вероятно това бе част от проблема.
— Лейди Вин, тя просто е разочарована от мен. Не зная доколко познавате нашата история, но аз работех за свалянето на лорд Владетеля близо десетина години преди Келсайър да ме открие. Останалите Пазители смятаха, че излагам на опасност и металоемите си, и самия орден. Те вярваха, че Пазителите не бива да привличат внимание — че трябва да чакат деня, когато лорд Владетеля ще падне, но да не работят активно за това.
— Доста страхливо поведение — отбеляза Вин.
— Но и предвидливо. Виждате ли, лейди Вин, ако бъдех заловен, можех да разкрия много важни неща. Имената на други Пазители, местонахождението на нашите скривалища, начините, по които се замаскираме сред другите терисци. Моите побратими работеха от десетилетия, за да убедят лорд Владетеля, че ферохимията е напълно изкоренена. С разкриването ми тези усилия щяха да бъдат провалени.
— Щеше да е така, ако се бяхме провалили. Но ние успяхме.
— Но можехме да се провалим.
— Но не се.
Сейзед се засмя. Отново бе изненадан от дръзкото й поведение.
— Въпреки това — продължи той. — Тиндуил е член на Синода — група старейшини, които управляват нашия орден. Неведнъж в миналото съм се бунтувал срещу Синода. Със завръщането си в Лутадел отново им се възпротивих. Така че Тиндуил има основателни причини да е недоволна от мен.
— Аз пък мисля, че правиш каквото трябва — заяви Вин. — Ние се нуждаем от теб.
— Благодаря ви, лейди Вин.
— Не смятам, че трябва да слушаш Тиндуил. Тя е от хората, които се държат така, сякаш знаят повече, отколкото е в действителност.
— Тя е много мъдра.
— Но се отнася прекалено сурово с Елънд.
— Щом го прави, сигурно е за негово добро — посочи Сейзед. — Не я съдете прекалено строго. Ако ви се струва малко дръпната, това е, защото е имала труден живот.
— Труден живот?
— Да, лейди Вин. Виждате ли, Тиндуил е прекарала по-голяма част от живота си като териска майка.
— Искаш да кажеш, че е била… разплодителка?
Сейзед кимна. Размножителната програма на лорд Владетеля включваше подбирането на жени, използвани за раждане на деца — като целта бе потомството да няма ферохимични способности.
— Тиндуил е родила и отгледала около двайсет деца — продължи той. — Всяко от различен баща. Първото дете родила, когато била на четиринайсет, след което била обладавана от непознати, докато не забременее отново. Заради стимулиращите оплождането лекарства, с които я тъпчели разплодителните инспектори, често раждала близнаци и дори тризнаци.