Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Сигурно сте любопитни. Ето защо ще ви отговоря, преди да питате, засега само кратко и ясно: Нещата стоят много добре и много зле — много добре за нас и много зле за другите. Така! За момента трябва да се задоволите с това, защото съм гладен и веднага се настанявам при вас!
Настроението му беше приповдигнато, весело. Изглеждаше толкова добре и бе толкова бодър, сякаш се беше подмладил с няколко години. Чудесно нещо е радостта. Да я пожелаеш на всички хора!
Следобеда прекарахме на неговия балкон, от който отлично можеше да наблюдаваме оживената шетня, царяща из цялата долина. Бяхме само трима — той, Джафар и аз. Разказа ни за шаха, който бил много добър към него, но в друго отношение се проявил като много сърдит.
— Той знае повече, отколкото си мислех — каза. — Да, дори, изглежда, знае повече от самите нас. От него научих, че се касаело не само за нашето съществуване, но и за неговото. Подготвяло се всеобщо въстание на бабите. Първият удар трябвало да се стовари тук върху нас. Народът трябвало да повярва, че сме опасни за него, и че шахът е изменник относно благоденствието на своите поданици, понеже във всяко отношение се показвал като наш покровител. Предателите искат да се изтъкнат като спасители на Отечеството, като насочат първия удар срещу нас. След това шахът щял да бъде свален. Той го знае, и то много добре. Не е могъл да узнае само кой ще е приемникът му.
След това съобщение Устад ни погледна, сякаш очакваше голяма изненада. Но Джафар каза много спокойно:
— Всичко това аз вече знаех. Шахът ми го разказа.
— А ти, ефенди? — попита Устад. — Ти също даваш вид, като че тази вълнуваща новина ти е крайно безразлична!
— Тя не ми е нито безразлична, нито ме изненадва. С други думи казано, аз съм напълно посветен в съзаклятието.
— Ти, ти? — извикаха двамата едновременно.
— Да, аз! Дори знам кой ще е приемникът на владетеля.
— И кой, кой?
— По-полека само! Знам и още повече. Може би ще искате да чуете и името на новата царица?
— Царица…? — попитаха двамата еднакво удивени и като от една уста.
— За Персия това звучи странно, нали, но въпреки това е факт. Ако името не ви е достатъчно, то може би нейният портрет. Защото аз го притежавам.
Двамата се вторачиха безмълвно в мен. Бях принуден да се усмихна и продължих:
— Шахът има право, наистина, като говори за въстание на баби, и все пак нещата стоят по-различно. Предателите са привлекли бабите с единствената цел, ако въстанието не успее, да прехвърлят вината върху тях. Също така са приети няколко пратеници на бабите, понеже добре отговарят на целите на същинските ръководители. Така например новото царство щяло да бъде с избирателно право. Деветнадесет висши духовници — съобразно свещеното бабитско число 19 — щели след смъртта на стария владетел да изберат новия. И също така положението на жената щяло да бъде по-свободно, да, много по-свободно, отколкото бабите някога са желали. На харемството трябва да бъде сложен край, понеже "реформаторите" искат да имат влияние върху семейството и жената. Ето защо и на новия цар, както на всеки негов поданик, ще бъде разрешена само една официална жена, която, избрана от висшите духовници, ще носи титлата "царица". Първата царица вече е избрана. Аз я нося в джоба си.
При тези думи сложих ръка върху вътрешния джоб на сетрето си. Там се намираше портретът на Джафар и шахзадех ханъм Гюл, който си бях присвоил в Бирс Нимруд. Когато Устад ни бе поканил да отидем в жилището му, аз се досетих за какво ще говорим и се качих горе да го взема. Тогавашните ми преживелици и следователно също портретът бяха много добре известни на Устад. Той явно се досети, че него имам предвид, защото хвърли угрижен поглед на мирзата. Последният запита с тон на голямо напрежение:
— В джоба си, ефенди? Може ли да я видим?
— На някой непознат не бих я показал, но на теб съм дори длъжен.
— Длъжен? Как така?
— Поглед ни сам!
Извадих миниатюрата от джоба и му я подадох. Той я дръпна от ръката ми, погледна я и… тутакси скочи от мястото си като ужилен от отровна змия. После отпусна ръка с портрета, погледна ме с много особен изглед и попита:
— Ефенди, да ме спасиш повторно ли си дошъл? От една много, много по-голяма опасност отколкото всички тогавашни? Откъде имаш този портрет?