Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Но кандидат-подофицерът бе изпаднал в пълна апатия и школникът започна да твърди, че положително е виждал главата на кандидат-подофицера на една скулптурна изложба.
— Позволете, господин кандидат-подофицер, вие не сте ли позирали на скулптора Щурза?
Кандидат-подофицерът погледна школника и печално каза:
— Не съм.
Школникът млъкна и се изтегна на пейката. Войниците от конвоя започнаха да играят карти с Швейк, от отчаяние кандидат-подофицерът им кибичеше и даже си позволи да забележи, че Швейк е играл пика асо, което било грешка. Не трябвало да цака и можел да вземе последна ръка със седморката.
— На времето по кръчмите имаше много хубави надписи за кибиците. Помня един: „Трайко си бачкай, кибик, докато не си ял ритник.“
Военният влак спря на една гара. Комендантът на ешелона тръгна на проверка по вагоните.
— Какво ви казах аз — рече неумолимият школник и многозначително погледна кандидат-подофицера, — няма да мине без проверка…
Във вагона влязоха проверителите.
За комендант на ешелона щабът беше определил запасния офицер доктор Мраз.
На такива глупави длъжности бутаха винаги запасните офицери. Доктор Мраз беше се шашнал от цялата работа. Колкото и да броеше, все не му излизаше един вагон, въпреки че като цивилен беше преподавател по математика в реална гимназия. Освен това броят на войниците, които му съобщиха на последната гара, не съответствуваше на цифрата, която му бе съобщена, след като привърши товаренето на будейовицката гара. Като преглеждаше списъците, струваше му се, че има две полски кухни в повече, сякаш бяха паднали от небето. Констатацията му, че конете са се размножили по неизвестен начин, предизвика лазене на тръпки по гърба му. В списъка на офицерите той не можа да открие двама фелдфебел-школници, които му липсваха. В канцеларията на полка, в един от първите вагони, не преставаха да търсят изчезналата пишеща машина. От тоя хаос го заболя глава, взел беше вече три аспирина и сега проверяваше влака с болезнен израз на лицето.
Когато влезе с придружителя си в арестантското купе, той погледна в списъка и след като прие рапорта на съсипания кандидат-подофицер, който доложи, че кара двама арестанти и има еди-колко си войника, сравни още веднъж верността на доложеното по списъците и се огледа наоколо.
— Какъв е тоя, дето е легнал тук? — попита строго, като посочи оберфелдкурата, който спеше по корем и чиито меки части предизвикателно гледаха проверителите.
— Господин поручик, разрешете да доложа — запелтечи кандидат-подофицерът, — ние таковата…
— Какво ти таковата — изсумтя Мраз, — изразете се направо.
— Господин поручик, разрешете да доложа — обади се Швейк вместо кандидат-подофицера, — тоя господин, който спи по корем, е някакъв пиян оберфелдкурат. Той се присъедини към нас и след това влезе във вагона. Понеже ни е началник, ние не можехме да го изхвърлим, за да не нарушим чинопочитанието. Той трябва да е объркал щабния вагон с арестантския.
Доктор Мраз въздъхна и погледна в списъците си. В списъците нямаше и намек за никакъв оберфелдкурат, който ще пътува с влака до Брук. Той примигна нервно с едното си око. На последната гара неочаквано беше нараснал броят на конете, а сега като гръм от ясно небе в купето за арестанти се ражда цял оберфелдкурат.
Тъй като не можа да измисли нещо по-умно, той накара кандидат-подофицера да обърне оберфелдкурата, за да установи самоличността му.
Кандидат-подофицерът след продължителни усилия обърна оберфелдкурата на гръб, при което последният се събуди и като видя офицер пред себе си, каза:
— Eh, Servus, Fredi, was gibt’s neues? Abendessen schon fertig?321 — затвори отново очи и се обърна към стената.
Доктор Мраз позна веднага, че това е същият ненаситник, който снощи се беше подвизавал в офицерското казино, известният опустошител на офицерските столове, и тихо въздъхна.
— Заради това — каза той на кандидат-подофицера — вие ще се явите на рапорт.
Като си тръгна обаче, Швейк го задържа:
— Господин поручик, разрешете да доложа, че мястото ми не е тук. Трябваше да стоя затворен до единадесет, тъй като тъкмо днес изтече наказанието ми. Аз бях наказан с три дни затвор и сега трябваше да съм вече при другите в конски вагон. Понеже единадесет отдавна минава, моля ви, господин поручик, да бъда свален на линията или преместен било в конски вагон, където ми е мястото, било при поручик Лукаш.
— Как се казвате? — попита доктор Мраз, като се вгледа отново в списъците.
— Швейк, Йозеф, господин поручик.
321
Е, здрасти, Фреди, какво ново? Вечерята готова ли е вече? — Б.пр.