Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя бавно се разпадаше на пода, затворила очи, убедена, да, да, сигурна бях, всички крият по нещо, дори този красив мъж, който позира по слип на рекламните билбордове. Красив тъмнокос мъж с романтичен перчем. Толкова й харесваше! Силен и крехък, близък и далечен, очарователен и отнесен. У него личеше пукнатина, която го тикаше в ръцете й, правеше го уязвим. Вуйчо й беше разкрил тайната му. Той беше наясно с всички начини за пречупване на хората. Всеки си има цена, твърдеше, всеки има своето слабо място. Не забравяше, че е по-млад от нея, нямаше и да я погледне, което не й пречеше да заспива, мечтаейки си да го подчини, да стане негова довереница, той да се вслушва в съветите й и постепенно между тях, старата мома и красивия модел, да се установи здрава връзка. Вуйчо й разполагаше с данни за него: многократно задържан пиян и дрогиран, арестуван за нападки към органите на реда, за нарушаване на обществените норми. Приятелят ти има ангелско лице и поведение на уличник. О, ако наистина ми беше приятел, си беше помислила тя и едва не бе споделила мечтата си.
Научи как се казва, къде живее, адреса на агенцията, за която работи, в пасаж „Вивиен“. Но най-важното - бе разкрила тайната му. Тайната на живота, на двойствения му живот. Може би не биваше да му изпраща анонимното писмо. Непредпазлива постъпка. Беше излязла извън своята територия. Вуйчо й непрекъснато я предупреждаваше да избира разумно целта си, да не рискува.
Да умее да се пази. Беше забравила.
Малко по малко престана да се съпротивлява на болката, отдаде се на милостта на безсъзнанието в топлата лепкава локва кръв. Искаше да извърне глава, за да зърне лицето на нападателя, но силите я напуснаха. Мръдна пръст на лявата ръка и усети гъстата кръв, нейната кръв. Зачуди се: дали е успял да ме открие, след като е получил писмото? Къде сбърках, щом ме е открил? Бях се погрижила да не оставя никакви отпечатъци, пуснах писмото в пощенски клон на другия край на Париж, бях купила вестници, които никога не чета, за да изрежа от тях буквите. Никога вече няма да докосна с устни снимките му. Трябваше да споделя пред вуйчо това мое увлечение. Той щеше да ме отрезви: „Сибила, запази спокойствие, проблемът при теб е, че не можеш да се владееш. Заплахите трябва да се леят нежно. Колкото си по-умерен, толкова по-силен е ударът.“ Това беше друг негов девиз. Трябваше да послуша вуйчо си. Той говореше мъдро.
Е, учуди се тя, значи човек е способен да мисли дори когато е толкова близо до смъртта? Мозъкът продължава да работи, докато тялото се обезкръвява, сърцето заглъхва, дъхът секва...
Тя усети как нападателят я подритна, натиквайки безжизненото й тяло зад най-големия контейнер в дъното; този контейнер го изкарваха един път седмично. Подритваше я и тя се търкаляше, вероятно искаше да я скрие, зави я с парче мръсен мокет, за да не я открият веднага. Тя се зачуди кой ли беше изхвърлил парчето мокет, защо още не го бяха отнесли боклукчиите. Още една небрежност на некадърната портиерка! Хората вече не работят съвестно, искат само да получават премиални и да ходят на почивка, но не желаят да си цапат ръцете. След колко ли време щяха да я намерят? Щяха ли да установят точния час на смъртта й? Вуйчо й беше обяснил как става. По трупните петна. Бутна някаква кутийка от бира или безалкохолно и тя се търкулна под ръката й, усети миризма на фъстъци от паднал наблизо празен плик, учуди се отново, че все още е в съзнание, въпреки че силите изтичаха с кръвта й. Нямаше повече смелост да се съпротивлява.
Учудена, учудена и съвсем изцедена.
Чу как вратата на стаичката се затвори. Скърцане на ръждясала брава отекна в нощната тишина. Тя успя да преброи още три удара на сърцето си, преди да изпусне последната лека и кратка въздишка и да умре.
1
Главен град на департамента Лоар е Шер в централна Франция. - Б. пр.
2
Колко жалко (англ.). - Б. пр.
3
„Приключих с любовта“, песен на Мерилин Монро. - Б. пр.
4
Ш<1о1 и Восюш - известни династии печатари (съответно френски и италиански), създатели на едноименните шрифтове. - Б. р.
5
Цитат от баснята на Лафонтен „Момичето с гърнето мляко“. - Б. р.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Ирис извади пудриерата си марка „Шисейдо“ от елегантната голяма чанта „Бъркин“. Влакът наближаваше „Сейнт Панкрас“ и тя искаше да бъде най-красивата жена, която ще слезе на перона.
Дълга черна коса, завързана на опашка, сивовиолетови сенки на клепачите, спирала на миглите, ах, тези нейни очи, не се уморяваше да им се любува, невероятно е как си променят цвета, мастилено-сини, когато съм тъжна, златистоискрящи, когато съм весела, кой би могъл да опише тези очи? Тя вдигна яката на блузата си „Жан-Пол Готие“, похвали се за избора на виолетовия костюм с панталон, който идеално очертаваше фигурата й. Целта на пътуването беше най-обикновена: да си върне Филип и своето полагаемо се място в семейството.