Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Юрон Грейджой се заизкачва бавно, очите на всички бяха приковани в него. Високо над главите им чайките крещяха и крещяха. „Безбожник не може да седи на Престола от Морски камък“, помисли Ерон, но знаеше, че трябва да позволи на брат си да говори. Устните му се размърдаха в безмълвна молитва.
Поборниците на Аша отстъпиха встрани, тези на Виктарион — също. Жрецът отстъпи назад и опря длан в студения грапав камък на ребрата на Нага. Вранско око спря на най-горното стъпало, при портите на Палата на Сивия крал, и извърна око — смеещото се око — към капитани и крале, но Ерон усети и другото му око, онова, което криеше.
— ЖЕЛЕЗНОРОДЕНИ — заговори Юрон Грейджой. — Чухте рога ми. Сега чуйте думите ми. Аз съм брат на Бейлон, най-големият жив син на Квелон. В жилите ми тече кръвта на владетеля Викон и кръвта на Стария кракен. Но съм плавал по-далече от всеки от тях. Само един жив кракен никога не е познал поражение. Само един никога не е свеждал глава. Само един е стигал до Асшаи при Сянката и е видял чудеса и ужаси невъобразими…
— Ако толкова ти е харесала Сянката, върни се там — извика розовобузият Карл Девицата, от поборниците на Аша.
Вранско око го пренебрегна.
— Малкият ми брат иска да довърши войната на Бейлон и да вземе Севера. Милата ми племенница иска да ни даде мир и борови шишарки. — Сините му устни се кривнаха в усмивка. — Аша предпочита победа пред поражение. Виктарион иска кралство, не няколко жалки разтега суша. От мен ще имате и двете.
— Вранско око ме наричате — продължи той. — Е, кой има по-остро око от враната? След всяка битка враните идват, стотици и хиляди, да пируват с падналите. Една врана зърва смъртта отдалече. И аз казвам, че цял Вестерос умира. Ония, които ме последват, ще пируват до края на дните си.
— Ние сме железнородените и някога сме били завоеватели — викна Юрон. — Думата ни е властвала навсякъде, където се чува шумът на вълните. Моят брат иска да се примирите със студения окаян север, племенницата ми — с още по-малко… Но аз ще ви дам Ланиспорт. Планински рай, Арбор, Староград, Речните земи и Предела, Кралския лес и Дъждовния лес, Дорн и Граничните земи, Лунните планини и Долината на Арин, Тарт и Каменните стъпала. Казвам: да вземем всичко. Казвам: да вземем Вестерос. — Обърна се към жреца. — Всичко това — заради още по-голямата слава на нашия Удавен бог, разбира се.
За кратък миг дори Ерон бе пометен от дързостта на думите му. Жрецът бе сънувал същия сън още когато бе зърнал в небето червената комета. „Ще пометем с огън и меч зелените земи, ще изкореним седемте богове на септоните и белите дървета на северняците…“
— Вранско око — извика Аша, — в Асшаи ли си оставил ума си? Щом не можем да задържим Севера — а не можем, — как можем да завладеем целите Седем кралства?
— Че защо, нима не е ставало и преди? Толкова малко ли е научил Бейлон дъщеря си на бойна слава? Виктарион, щерката на нашия брат май никога не е чувала за Егон Завоевателя.
— Егон? — Виктарион скръсти ръце над бронята на гърдите си. — Какво общо има Завоевателя с нас?
— Знам за войната не по-малко от тебе, Вранско око — каза Аша. — Егон Таргариен е завладял Вестерос с дракони.
— Ние — също — закани се Юрон Грейджой. — Рога, който чухте, го намерих сред димящите руини на някогашната Валирия, където никой не е посмявал да стъпи… освен мен. Чухте неговия зов и усетихте силата му. Това е драконов рог, обкован с червено злато и валирианска стомана, натежала от магии. Древните господари на дракони са надували някога такива рогове, преди да ги погълне Ориста. С този рог, железнородени, мога дракони да подчиня на волята си.
Аша се изсмя.
— Рог, с който да подчиниш кози, щеше да ти е повече от полза, Вранско око. Няма вече дракони.
— Отново грешиш, момиче. Три са, и знам къде да ги намеря. Това, разбира се, заслужава една корона от плавей.
— ЮРОН — извика Лукас Код Левака.
— ЮРОН! ВРАНСКО ОКО! ЮРОН! — ревна Червения гребец. Немите и мелезите от „Тишина“ обърнаха сандъците на Вранско око и изсипаха даровете му пред капитани и крале. И жрецът чу вика на Хото Харлоу, докато пълнеше шепите си със злато. Горолд Гудбрадър също извика, а след него Ерик Трошача на наковални.
— ЮРОН! ЮРОН! ЮРОН! — Викът се усили и се превърна в рев. — ЮРОН! ЮРОН! ВРАНСКО ОКО! ЮРОН КРАЛ! — Затъркаля се нагоре по хълма на Нага като Бурния бог, затрещял с облаците. — ЮРОН! ЮРОН! ЮРОН! ЮРОН!
Дори един жрец може да изпита съмнение. Дори един пророк може да познае ужас. Ерон Мокра коса бръкна дълбоко в себе си да подири своя бог и откри само тишина. Хиляди гласове ревяха името на брат му, а той чуваше само писъка на ръждясала желязна панта.