Пир за врани

Но не Юрон бе този, който сложи край на виковете, беше Аша. Пъхна два пръста в устата си и изсвири, остър пронизителен звук, който проряза глъчта като нож масло.

— Чичо! Чичо!!! — Наведе се, сграбчи от купчината усукан златен наниз и се заизкачва по стъпалата. Нют я хвана за ръката и за миг Ерон се обнадежди, че поборниците на брат му ще я усмирят, но Аша се издърпа от хватката на Бръснаря, каза нещо на Червения Ралф и го принуди да се отдръпне. Щом продължи нагоре, виковете заглъхнаха. Беше дъщерята на Бейлон Грейджой и тълпата бе любопитна да чуе думите й.

— Хубаво е, че си донесъл такива дарове на краличиния ми събор, чичо — заговори тя високо. — Но нямаше нужда да обличаш толкова броня. Обещавам, че няма да те нараня. — Аша се обърна към капита ните. — Няма по-храбър мъж от моя чичо, нито по-силен или по-свиреп в битки. И може да брои до десет, като всеки друг, с очите си съм го виждала… макар че когато потрябва да ги докара до двайсет, си събува ботушите. — Това ги разсмя. — Но си няма синове, уви. Жените му все умират. Вранско око е по-стар и има повече право…

— Има, я! — ревна отдолу Червения гребец.

— Да, но моето право е и над неговото. — Аша игриво нагласи наниза на главата си и златото блеона над черната й коса. — Брат на Бейлон не може да е пред син на Бейлон!

— Синовете на Бейлон са мъртви — извика Ралф Куция. — Тук виждам само дъщеричката на Бейлон!

— Дъщеричка? — Аша бръкна под кожения си елек. — Охо! Какво е това? Да ви го покажа ли? Някои от вас не са го виждали, откакто са ви отбили. — Мъжете се разсмяха отново. — Цици на крал са нещо ужасно, така казва една песен. Да, Ралф, жена съм… макар и не бабичка като теб. Ралф Куция… май трябваше да е Ралф Мекия? — Аша извади кама между гърдите си. — И майка съм също, а това тук ми е сукалчето! — Вдигна я високо. — А, ето ги и поборниците ми. — Минаха покрай тримата на Виктарион и застанаха под нея: Карл Девицата, Тристифер Ботли и рицарят сир Харас Харлоу, чийто меч Сум рак бе също толкова легендарен като Червен дъжд на Дънстан Дръм. — Чичо ми каза, че го знаете. И мене ме знаете…

— Искам да те позная по-добре! — викна някой отдолу.

— Иди си вкъщи и познай жена си — рязко отвърна Аша. — Чичо казва, че ще ви даде повече, отколкото ви даде баща ми. Е, и какво беше то? Злато и слава, ще кажат някои. Свобода, още по-сладко. Да, така е, той ни даде това… и вдовици ви даде също така, както ще ви каже лорд Блектайд. На колко от вас им изгоряха домовете, когато дойде Робърт? На колко от вас дъщерите им бяха насилени и опозорени? Изгорени села и срутени замъци, това ви даде моят баща. Разгром ви даде. А чичо ми тук ще ви даде още повече. Не и аз.

— Ти какво ще ни дадеш? — попита високо Лукас Код. — Плетки?

— Да, Лукас. Аз ще ви изплета кралство. — Аша запремята камата от ръка в ръка. — Трябва да си вземем урок от Младия вълк, който спечели всяка битка… и загуби всичко.

— Един вълк не е кракен — възрази Виктарион. — Каквото сграбчи един кракен, не го пуска, било то кораб или левиатан.