Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пир за врани
Пир за врани - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пир за врани

Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:

Четвърта книга от “Песен за огън и лед”
1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 342
Перейти на страницу:

Щом внуците подхванаха виковете му, синовете му излязоха напред, понесли сандъци на раменете. Когато ги обърнаха в подножието на каменните стъпала, се изсипа порой от сребро, бронз и стомана: железни гривни, нашийници, ками и ножове, брадви за мятане. Неколцина от капитаните награбиха от най-добрите изделия и добавиха гласовете си към мощния рев. Но щом викът се надигна, проряза го женски глас.

— Ерик! — Мъжете се отдръпнаха, за да пропуснат жената. Тя стъпи на най-ниското стъпало и пак извика: — Ерик, стани.

Врявата стихна. Духаше вятър, вълните се разбиваха в брега, мъжете замърмориха. Ерик Ковача зяпна отгоре Аша Грейджой.

— Момиче. Трижди проклето момиче. Какво каза?

— Стани, Ерик — извика тя. — Изправи се и аз ще извикам името ти с всички останали. Стани и аз ще съм първата, която ще те последва. Искаш корона, да. Стани и я вземи.

Вранско око се изсмя. Ерик го изгледа с гняв. Ръцете на грамадния мъж се впиха здраво в облегалките на трона от плавей. Лицето му почервеня, после посиня. Мишците му затрепериха от усилие. Ерон видя как се изду дебелата синя жила на врата му, докато се мъчеше да се вдигне. За миг като че ли щеше да успее, но дъхът му излезе отведнъж, той простена и се отпусна немощно на възглавницата. Юрон се изсмя още по-силно. Едрият мъж отпусна вяло глава и се състари — за едно мигване на окото. Синовете му бавно го понесоха надолу по склона.

— Кой ще властва над железнородените? — попита отново Ерон Мокра коса. — Кой ще е кралят над нас?

Мъжете се споглеждаха. Някои се озъртаха към Юрон, други — към Виктарион, малцина — към Аша. Зелени и бели вълни се разбиваха в дългите кораби. Чайки закрещяха отново — дрезгави и скръбни писъци.

— Предяви си правото, Виктарион — извика Мерлин. — Хайде да свършваме с тоя фарс.

— Когато бъда готов — викна му в отговор Виктарион. Ерон беше доволен. „По-добре да изчака“.

После излезе Дръм, друг старец, макар и не толкова стар като Ерик. Качи се по склона сам, понесъл на бедрото си Червен дъжд, прочутия си меч, изкован от валирианска стомана във времената преди Ориста. Поборниците му бяха лични мъже: синовете му Денис и Донел, и двамата яки борци, а между тях Андрик Несмеещия се, мъж великан, с ръце и бедра, дебели като дървета. Добре говореше за Дръм, че такъв мъж е пожелал да застане за него.

— Къде е писано, че нашият крал трябва да е кракен? — подхвана Дръм. — Какво право има Пайк да ни управлява? Голям Уик е най-големият остров, Харлоу — най-богатият, Стар Уик — най-святият. Когато черното коляно бе погълнато от драконов огън, железнородените дадоха първенството на Викон Грейджой, да… но като владетел, не като крал.

Беше добро начало. Ерон чу одобрителни викове, ала те заглъхнаха, щом старецът заговори за славата на Дръм. Говореше за Дейл Страшния и за Рорин Разбойника, и за стоте сина на Гормонд Дръм, Стария баща. Извади Червен дъжд и им разказа как Хилмар Дръм Хитрия взел меча от рицар в броня, с хитрини и с дървен кривак. Заговори за отдавна изгубени кораби и забравени битки отпреди осемстотин години и тълпата се изнерви. А той говори и говори, а после говори още.

А когато отвориха сандъците на Дръм, капитаните видяха скъперническите дарове, които им беше донесъл. „Никой трон не е бил купуван с бронз“, помисли Мокра коса. И тази истина ясно отекна, когато виковете „Дръм! Дръм! Дънстан крал!“ бързо заглъхнаха.

Ерон усети как се е стегнал на възел стомахът му и му се стори, че вълните затътнаха по-силно. „Време е. Време е Виктарион да заяви правото си“.

— Кой ще е крал над нас? — извика отново жрецът, ала този път гневните му черни очи намериха брат му сред тълпата. — Девет сина се родиха от слабините на Квелон Грейджой. Един беше по-могъщ от всички тях и не позна страх.

Виктарион срещна погледа му и кимна. Капитаните се раздвоиха пред него, щом започна да се изкачва по каменните стъпала.

— Братко, дай ми благословията си — рече той, щом стигна на върха. Коленичи и сведе глава. Ерон отпуши меха и изля струя солена вода на челото му.

1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 342
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)