Пир за врани

— А какво е направил Троши-кости, когато дошли Егон и сестрите му? — попита Бриен.

— Вече бил умрял. Милейди трябва да знае това. — Краб я погледна накриво. — Егон пратил в Краклоу оная сестра — Висения. Владетелите вече били чули за края на Харън. Не били глупави и положили мечовете си в нозете й. Кралицата ги приела като свои и им рекла, че не дължат вярност на Девиче езеро, нито на остров Краб или на Дъскъндейл. Проклетите Целтигар още си пращат хората на източния бряг да му събират данъци. Ако пратят повече, някои току-виж се върнат… иначе се кланяме само на нашите лордове и на краля. На истинския крал, не на Робърт и пасмината му. — Дик се изплю. — Имаше от Краб, от Брун и от Блатните, с принц Регар на Тризъбеца, и в Кралската му гвардия също. Един от Харди, от Кейв и Пайн, и трима Краб, Клемент, Рупърт и Кларънс Късия. Шест стъпки висок е бил, но по-нисък от истинския сир Кларънс. Всички на Краклоу сме драконови хора.

Движението по пътя на североизток все повече оредяваше и вече не можеше да се намерят ханове. Пътят всъщност вече не беше и път, а обрасла с бурени пътека. Нощуваха в едно рибарско селце. Бриен плати на селяците няколко медника да им позволят да спят в един плевник. Качи се с Подрик на листницата и издърпа стълбата.

— Оставите ли ме долу сам, току-виж съм ви откраднал скапаните коне — викна Краб. — Я по-добре пуснете стълбата и за мене, милейди. — Тя не отговори и той продължи: — Ще завали тая нощ. Студен силен дъжд. И к’во, вие с Под ще си спите горе на сухо и топло, а горкият стар Дик да трепери долу самичък. — Заклати глава и замърмори, докато си постилаше върху купчина сено. — Ей, не бях виждал такава недоверчива девица като вас.

Бриен се сви под наметалото си, Подрик се прозяваше до нея. „Не винаги съм била толкова недоверчива — можеше да извика на Краб. — Като малко момиче вярвах, че всички мъже са благородни като баща ми“. Дори мъжете, които й говореха колко хубаво момиче била, колко висока, прелестна и умна, колко изящно танцувала. Септа Роел й беше смъкнала пердето от очите.

— Говорят тези неща само за да спечелят благоволението на баща ти — така й каза. — Истината ще намериш в огледалото си, не на мъжките езици. — Урокът беше жесток и тя плака дълго, но й свърши добра работа, когато при Харънхъл сир Хюл и другите си завъртяха играта. „Една девица трябва да е недоверчива в този свят, иначе няма да остане задълго девица“, мислеше си.

Заваля.

В турнирния сблъсък при Горчив мост Бриен беше издирила и скъса от бой един по един ухажорите си — Фароу, Амброуз и Рунтавия, Марк Мюлендор, Реймънд Нейланд и Уил Щърка. Хари Сойър го събори от коня и счупи шлема на Робин Потър, и му остави грозен белег. А щом падна и последният от тях, Майката й поднесе самия Конингтън. Този път сир Ронет държеше меч, не роза. Всеки удар, който му нанасяше, бе по-сладък от целувка. За нея поне.