Пир за врани

— Да стоя буден ли, милейди? Сир? — Момчето помисли. — Имам меч. Ако Краб се опита да ви посегне, мога да го убия.

— Не — каза тя строго. — Няма дори да се опитваш да се биеш с него. Искам само да го следиш, докато спя, и да ме събудиш, ако направи нещо подозрително. Бързо се будя, ще видиш.

Краб си показа истинския нрав още на другия ден, когато спряха да напоят конете. Бриен отиде в храсталаците и докато клечеше, чу Подрик да казва:

— Ей, какво правиш? Я се махай оттам!

Щом си свърши работата, тя нахлузи бричовете, върна се на пътя и видя, че Дик Чевръстия изтупва брашно от пръстите си.

— В дисагите ми дракони няма да намериш — каза му. — Държа ги по себе си. — Една част бяха в кесията на колана й, другото го криеше в двата джоба, пришити от вътрешната страна на дрехите. Дебелата кесия, която държеше в дисагите, беше пълна с медни петаци, сребърни грошове и звезди… и ситно бяло брашно, да я направи още по-дебела. Брашното беше купила от готвача на „Седемте меча“ на заранта, когато тръгна от Дъскъндейл.

— Нищо лошо не ви мисля, милейди. — Обърна оцапаните си с брашно длани да покаже, че не държи оръжие. — Исках само да видя дали ги имате тия дракони, дето ми ги обещахте. Светът е пълен с лъжци, готови да измамят честния човек. Не че вие сте от тях де.

„Дано да е по-добър като водач, отколкото е като крадец“, помисли Бриен.

— Време е да тръгваме.

Метна се отново на коня.

Докато яздеха, Дик току подхващаше песен — никога цяла, само по някой стих от една, куплет от друга. Тя подозираше, че иска да я разсее, за да престане да е нащрек. Опитваше се да ги прикани с Подрик и те да запеят с него, но без успех. Момчето беше много срамежливо и с вързан език, а Бриен не пееше. „Опитвала ли си се да попееш на баща си? — попитала я беше веднъж лейди Старк в Речен пад, — Пяла ли си на Ренли?“ Никога, никога не беше пяла… а й се беше искало, искало…

Когато не пееше, Дик Чевръстия се разбъбряше, редеше им надълго и широко истории за нос Краклоу. Всяка мрачна долчина си имала владетел, повечето — съюзени само от недоверието си към външните хора. В жилите им течала тъмна и силна кръвта на Първите хора.

— Андалите се опитали да завземат Краклоу, но сме им изцедили кръвта в долчините и сме ги издавили в блатата. Само че каквото синовете им не могли да вземат с мечове — спечелили го хубавите им дъщери с целувки. Изпоженили се в къщите, които не могли да завладеят, аха.

Кралете на Дарклин и Дъскъндейл се опитали да наложат властта си над нос Краклоу; родът Мутън от Девиче езеро също се опитал, а след тях надутите Целтигар от Рачи остров. Но Краклоу познавали блатата и горите си така, както не ги познавал никой външен, и щом ги притиснел някой, изчезвали в безбройните кухини, с които били надупчени хълмовете им. Когато нямало завоеватели, с които да се бият, биели се помежду си. Кръвните им вражди били дълбоки и тъмни като блатата между хълмовете. От време на време по някой юначен герой донасял мир на Носа, но мирът никога не траел повече от живота му. Лорд Луцифер Харди, виж, той бил велик, и братята Брун също така. Старият Троши-кости още повече, но Краб били най-юначни от всички. Дик още отказваше да повярва, че Бриен така и не е чувала за сир Краб и подвизите му.