Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Стоях и чаках продължение, но вместо това вампирът прекрачи през купчината кости и продължи през гробището.
— Да вървим, чака ни дълъг път.
Минавайки покрай останките на загиналите скелети, аз не сдържах любопитството си и взех една от костите. Най-обикновена, и повече не се опитваше да ме убие… Странно, но не почувствах никаква магическа енергия в костта. Къде тогава са акумулирали енергията, ако не в костите? Или след унищожаването на мъртвеца енергията се разтваряше в пространството?
— Ей, а къде отива енергията на скелета, когато го убием?
— Разтваря се в окръжаващото пространство — потвърди подозренията ми Велхеор. — Ако още не си се досетил, то неживите можеш да ги убиеш само като прекъснеш връзката между частите на тялото. Тоест слабия мъртвец е достатъчно да го разполовиш, а тези, които са по-силни, трябва да накълцаш на малки парченца. Тогава акумулираната им енергия ще се разпръсне в пространството и за известно време мъртвият ще е наистина мъртъв. Между другото, ако убиваш мъртвец с кукри, достатъчен е един удар — ножът изсмуква цялата енергия от него.
Леле, колко интересно. Хвърлих костта и извадих кукрито от ножницата. Да, чувствах в него малко енергия! Може би ще стигне за една-две Огнени топки. Но колко ли скелета трябва да се убият, за да има достатъчно енергия за пълноценен бой?
— Да размърдаме ли още някоя гробница? — предложих на Велхеор.
Вампирът намигна:
— Колкото искаш. Може дори да се надпреварваме кой повече мъртъвци ще унищожи.
Имах нужда да събера достатъчно енергия, за да се чувствам по-уверен, особено с оглед на евентуална среща с някакви си неживи. А и исках да си върна за не много удачния бой с предишните мъртъвци.
— Става!
Следващото място с концентрация на магическа енергия намерих само на няколко метра напред. За съжаление фонът беше толкова слаб, че нямаше смисъл да се надяваме на нещо сериозно. Така си и беше.
Единственият изскочил от невзрачната могилка скелет беше толкова кръхък, че направо ми беше жал да го убия. Но не можех да позволя на вампира отново да ме изпревари.
Ударът с нож разпръсна костите в радиус десетина крачки.
— Десет на един — усмихна се Велхеор. — Засега водиш. Ще продължим ли?
И ние продължихме.
Пътуването стана значително по-забавно, прекъсвано от периодични схватки с мъртъвци. За моя голяма изненада и дори леко разочарование, те не бяха особено сериозни противници. Може би защото в тях имаше прекалено маклко магическа енергия. Друга неприятна изненада беше фактът, че ножът на вампира не можеше да акумулира толкова енергия, колкото ми се искаше. За проба реших да взема няколко кости със себе си, но те изобщо не задържаха енергия в себе си и много бързо се разреждаха. Явно нарушаването цялостта на скелета лишаваше костите от тази полезна способност.
„Би било забавно да се сдобия с нещо като костена тояга — размечтах се аз. — Никога не съм виждал нещо подобно в нашите Майстори. Сигурно защото би изглеждало не особено естетично, освен това рядкото и много скъпо дърво тувит много по-добре съхранява магическа енергия.“ За съжаление, опитите с останките на множество скелети потвърдиха пълната несъстоятелност на идеята костите да служат като акумулатори на магия.
При поредната почивка мечтаех за късна вечеря и размишлявах на глас:
— Ние чувствително разредихме местното население. С това темпо може да избием всички ходещи мъртъвци.
Вече бях свикнал, че вампирът даваше информацията на малки порции, и затова изобщо не се изненадах, когато той каза:
— Не се притеснявай, едва ли ще ти се удаде да намалиш сериозно броя им. След седмица-две останалите цели кости ще се съберат обратно в скелети и отново ще зачакат своите жертви.
Замислих се за момент.
— А ако ги изгорим?
— И с какво смяташ да ги изгориш? — отговори на въпроса ми с въпрос Велхеор.
— Логично — признах аз. — Събирам прекалено малко енергия от скелетите, за да си играя с огнена магия.
— Освен това, това са обикновени скелети, а не истински сериозни неживи.
— И каква е разликата?
Велхеор се намести по-удобно на каменния саркофаг, по-точно се опъна в цял ръст върху него, и сложи ръце зад главата си:
— Скелетите са създадени с помощта на слаби заклинания. Както вече забеляза, в тях е вложена много малко магическа енергия, те са крехки и бавни. В същото време има и по-силни мъртъвци, които могат да причинят сериозни неудобства. Те лесно се разпознават по това, че имат плът по себе си — заклинанията забавят процеса на разлагане. Тези гадини са много по-агресивни и по-бързи от обикновените скелети.