Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Да, длъжен съм да защитавам и да служа на хората в този град. Можеш да беснееш колкото си искаш — продължи той. — Но направих всичко възможно за Рийс Гилмор. Туристите скоро ще напълнят града и не мога да губя време и служители, за да преследвам демоните на Рийс. Господ знае, че я съжалявам. Тя е симпатична жена, преживяла е кошмари. Но ще й се наложи да се съвземе и да се успокои. Направи услуга на себе си и я убеди да се подложи на лечение.
— Имах по-високо мнение за теб, Рик.
— В този момент, Броуди — изморено отвърна шерифът, като отвори вратата на джипа си, — мога да кажа същото за теб. Ако държиш на тази жена, осигури й помощ. — Той се настани в колата и запали двигателя. — Тя има нужда от нея.
Броуди се върна разгневен в дома си. Рийс стоеше до печката и готвеше.
— Майната му — изсумтя той и си извади бира от хладилника.
— Благодаря ти, че застана на моя страна — каза Рийс, като започна да пържи пилето. — Нямаше нужда да чувам разговора ви, за да знам поне част от него. Рик не ми вярва, а този инцидент затвърди мнението му. Смята, че му губя времето, нарушавам обичайното му всекидневие. Превърнах се от градската луда в градската досадница. И като се замислиш, не можеш да го обвиниш.
— Защо не, по дяволите?
— Всичко води до извода, че си измислям или съм просто луда. Както и че ти си на моя страна, тъй като спиш с мен.
— Ти така ли мислиш?
— Знам, че ми вярваш, а това ми помага невероятно много.
Броуди щедро изля част от бирата в гърлото си.
— Искаш ли да се махнем оттук? Можем да отидем в Ню Мексико. И двамата сме с професии, които можем да упражняваме, където и да се намираме.
В очите й блеснаха сълзи.
— Знаеш ли какво? Можеше да паднеш на колене и да ми поднесеш гигантски диамант, сладко кученце и петдесет килограма белгийски бонбони, да се закълнеш във вечна любов и да ми рецитираш Шели. И това нямаше да означава за мен толкова, колкото сегашният ти жест.
— Радвам се, защото не знам наизуст никое от стихотворенията на Шели.
— И предложението ти е съблазнително — продължи тя. — Но знам по-добре от всекиго, че бягството не променя нищо. Обичам да гледам как дивите цветя тук разцъфтяват. Щом те могат да го правят, значи и аз мога.
Взе купата със соса и я изсипа в тигана.
— Вечерята ще е готова след минута. Защо не извадиш чиниите?
26.
Рийс седеше в кабинета на доктор Уолъс, благодарна, че този път не й се налагаше да се съблича. Чувстваше се скапана като след бурен купон.
Заради приспивателните, помисли си тя. Обикновено хапче без рецепта, което Броуди я бе накарал да вземе. Не че му се бе наложило да я убеждава дълго.
Хапчето й помогна да прогони кошмарите, но тази сутрин се чувстваше затъпяла и изморена. Е, заслужаваше си да го направя миналата нощ, но не възнамеряваше да се връща към приспивателните, успокоителните и антидепресантите.
Не беше изпаднала в депресия, просто някой я преследваше.
Вратата се отвори и докторът влезе с картона й в ръка и широка усмивка.
— Поздравления. Качила си четири килограма. Това е сериозен напредък, млада госпожице. Още четири и ще спра да те тормозя.
Усмивката му угасна, когато заобиколи масата и видя лицето й.
— Или не. Последния път, когато беше тук, изглеждаше бледа и изморена. И все още изглеждаш така.
— Изкарах лоша нощ. Ужасна. Накрая взех приспивателно. От онези без рецепта. Но дори и лекото хапче ме скапа.
— Тревоги ли имаш? — попита лекарят, като завъртя главата й, за да огледа насинената й буза. — Кошмари?
— Взех хапчето, за да прогоня тревогите и кошмарите. Снощи видях убиеца.
Доктор Уолъс стисна устни и прикова очи в лицето й.
— Защо не ми разкажеш какво стана?
Рийс му обясни всичко подробно.
— Не си длъжен да ми вярваш — завърши тя. — Преживях няколко тежки дни, затова изглеждам бледа и изморена.
— Боли ли? — попита той, като нежно докосна бузата й.
— Малко. Не ме притеснява.
— Откога взимаш приспивателни?
— Снощи бе за първи път от повече от година.
— Започна ли да взимаш някакви други хапчета от както бе тук за последен път?
— Не.
— Други симптоми?
— Имаш предвид дали забравям и виждам неща, които не съществуват? Не.
— Позволи ми да те подразня за момент. Възможно ли е този мъж да представлява страха ти? Не си видяла лицето на човека, който те е прострелял. Поне не ясно. Или пък преживяната травма е изтрила лицето му от паметта ти.
— Не го видях — тихо отговори тя. — Всичко стана за миг. Вратата се отвори, обърнах се. Зърнах пистолета… и тогава… ами той стреля.