Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Калис нареди на хората си да спят, без да разпъват палатките. Не даде заповед и за изкопаване на ров или дори окоп. Ясно беше и без да се казва, че иска хората му да скочат и да се метнат на конете за възможно най-кратко време, ако се наложи.
След втория ден околните лагери се превърнаха в малки общности, които взаимно си гостуваха, ако мъжете не бяха наряд. Размени, комар, любопитни истории или просто опит за преборване на скуката — независимо от причината, хората се скитаха наоколо, поне доколкото нямаше опасност да предизвикат неприятности и беди. Нивото на доверие растеше, макар и бавно, защото и онези, принудени да служат насила, също постепенно се примиряваха със съдбата си. Те може би наистина бяха лишени от правото на избор, но за повечето капитани едната страна беше толкова добра, колкото и другата, и службата си беше служба.
Някои от дружините се държаха определено гостоприемно, като приемаха с удоволствие всяко ново лице, което би донесло още новини, злато за залагане или просто би нарушило скуката на всекидневието. Но други все още бяха войнствено настроени и на два пъти на Ру и Ерик ясно им бе казано да си продължават по пътя.
Втората нощ Фостър започна да шета из лагера, като се спираше при всяка група и разговаряше с хората. Дойде и при Ерик, Ру, Шо Пи и Луис, които бяха седнали около огъня си и наблюдаваха как Биго и Натомби изпълняват ролята на дежурни по кухня.
— Насам! — махна им той и те се изправиха.
Фостър отвори тежка кожена кесия, отброи по две златни и пет сребърни монети на човек и после тихо каза:
— На наемниците се плаща и ако вие не можете да си купите нещо от продавач или не може да платите на курва веднага и в брой, някои хора ще почнат да задават въпроси. Внимавайте — на първия, който се напие и каже нещо неподходящо пред неподходящо ухо, лично ще му набода черния дроб на шиш!
Ерик стисна монетите и усети хладината им. Не беше държал пари, откакто напусна Даркмоор, и сега усети колко му е приятно, че може да си купи нещо. Скри парите в една кесия, пришита към туниката му, където щяха да бъдат на безопасно място.
По-късно вечерта се появиха курвите и започнаха да въртят занаята си. Понеже нямаше палатки, липсваха места за уединение, но това малко безпокоеше мъжете. Те просто придърпваха избраната жена под одеялото си и въобще не се интересуваха дали някой стои само на две-три крачки от тях.
Две се появиха пред Ерик и Ру и едната попита:
— Търсите ли си компания, момчета?
Ру се ухили и изведнъж Ерик усети, че се изчервява от смущение. Последния път, когато платените жени бяха посещавали лагера им, беше имал работа при конете и се бе върнал от корала чак когато те си бяха отишли. Беше сигурен, че е единственият мъж в лагера, който не е лягал с жена. „Може би никога няма да имам тази възможност“ — помисли си Ерик. Погледна към приятеля си, който се бе ухилил до ушите, и усети, че и той се подсмихва.
— Защо не? — чу се да казва.
— Първо ще ни платите, нали? — попитата едната.
— Да-да — изсмя се Ру и махна към лагера. — Ние не отиваме никъде, но не можем да кажем същото и за вас, нали?
Жената му хвърли кисел поглед, но кимна.
— Май не си толкова млад, колкото изглеждаш.
— По-стар съм, отколкото вчера — отвърна Ру.
Жената като че ли се притесни от думите му, но се отправи натам, където той й посочи.
Ерик остана сам с другата. Тя може би беше още млада, но това трудно се забелязваше от пръв поглед. Сериозното й изражение и слабата светлина от лагерния огън правеха почти невъзможно да се разбере дали е на петнайсет, или на трийсет и пет. Няколко сиви косъма в тъмната й коса го убедиха, че е по-възрастна от него, но не знаеше дали това го кара да се чувства по-удобно, или не.
— Тука ли? — попита тя.
— Какво?
— Тука ли искаш да го направим, или някъде другаде?
— Нека идем към реката — каза Ерик и внезапно се смути.
Протегна ръка и я хвана — дланта й беше твърда и суха. Той веднага съжали за жеста, защото неговата ръка беше влажна, а пръстите му — неуверени.
Тя се засмя тихо.
— Какво? — почти подскочи Ерик.
— За пръв път ли ти е?
— Защо — замънка неразбираемо той, — разбира се, не, само че… твърде дълго пътувахме и…
— Разбира се — побърза да се поправи тя. Ерик не можеше да каже дали във веселостта й има топлота, или презрение. Той я заведе надолу, към брега на реката, и за малко щеше да настъпи една двойка, която се беше унесла в страстни ласки. Премести се наблизо, където беше сравнително по-тъмно, и спря.