Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
В спокойните мигове през деня, когато всичките му работници бяха получили указанията си и бяха залисани в работата си на обекта, а Том можеше да се залови с нещо, дето изискваше повече умение — да иззида наново някоя част от стена в църковния двор или да поправи колона в криптата — понякога повеждаше въображаеми разговори с Агнес. Най-вече й разказваше за Джонатан, новородения им син. Том виждаше детето почти всеки ден, докато го хранеха в кухнята или разхождаха из църковния двор, или го слагаха да спи в спалното помещение на монасите. Изглеждаше съвсем здраво и щастливо и никой, освен Елън, не знаеше, нито дори подозираше за специалния му интерес към него. Говореше си също тъй с Агнес за Алфред и за приор Филип, дори и за Елън, като й обясняваше чувствата си към тях, точно както щеше да го прави (освен за Елън), ако Агнес беше още жива. Говореше й и за плановете си за бъдещето също така: за надеждата си, че ще бъде нает тук за години напред и за мечтата си сам да планира и съгради новата катедрала. В ума си чуваше нейните отговори и въпроси. В различни моменти тя беше ту доволна, ту възхитена, окуражаваше го или ставаше подозрителна, или не одобряваше. Понякога чувстваше, че е права, понякога — не. Ако беше казал на някого за тези разговори щяха да решат, че общува с призрак и щяха да го подгонят свещеници със светена вода и заклинания за гонене на демони. Но той знаеше, че нищо свръхестествено няма в това, което ставаше. Просто я познаваше толкова добре, че можеше да си представи какво тя щеше да изпитва и какво щеше да каже почти във всяка ситуация.
В странни моменти тя идваше неканена в ума му. Докато белеше круша с ножа си за хранене за малката Марта, си спомняше как Агнес винаги се смееше на старанието му да обели кората на една непрекъсната ивица. Когато трябваше да напише нещо, си помисляше за нея, защото тя му беше предала всичко, което бе научила от баща си, свещеника. И си спомняше как го беше учила да подостри перото или да изпише думата caementarius, латинската дума за „зидар“. Докато миеше лицето си в неделите, натъркваше сапун на брадата си и си спомняше как, докато бяха млади, го учеше, че измиването на брадата ще пази лицето му от въшки и пришки. Не минаваше ден, без някоя дреболия да я върне ярко и живо в ума му.
Знаеше, че е извадил късмет, като срещна Елън. Никаква опасност нямаше да приеме нея за нещо дадено от само себе си. Тя не беше като никоя друга: притежаваше нещо неестествено и точно то я правеше толкова неудържимо привлекателна. Беше й благодарен за утехата, която му предложи в скръбта, на заранта след смъртта на Агнес. Но понякога изпитваше съжаление, че не я срещна няколко дни — а не няколко часа — след като бе погребал жена си, за да му беше останало време да е насаме с разбитото си сърце. Нямаше да е спазил периода на траура — това беше за благородниците и монасите, не за простолюдието — но щеше да има малко време да привикне с липсата на Агнес, преди да започне да свиква да живее с Елън. Такива мисли не бяха му хрумвали в първите дни, когато заплахата от гладна смърт се бе съчетала с половата възбуда от Елън, за да доведе до главозамайване, все едно е дошъл краят на света. Но откакто си намери работа и сигурност, съжалението го глождеше. И понякога изглеждаше, че докато си мисли за Агнес, не само го терзаеше липсата й, а скърбеше и за отминалата си младост. Никога вече нямаше да бъде толкова наивен, толкова настървен, толкова жаден или толкова силен, както беше когато за първи път срещна и се влюби в Агнес.
Том довърши хляба си и напусна трапезарията преди другите. Отиде в църковния двор. Беше доволен от работата си тук: вече бе трудно да си представи, че квадратният двор е бил затрупан под грамада развалини едва преди три седмици. Единствените останали белези от катастрофата бяха няколко напукани каменни плочи в настилката, за които не бе успял да намери заместители.
Много прах имаше наоколо, обаче. Трябваше да се разпореди отново да пометат портиците и да напръскат след това с вода. Тръгна през срутената църква. В северния трансепт видя една почерняла греда с изписани в саждите думи. Том бавно ги прочете. Гласеше: „Алфред е прасе.“ Това значи бе разгневило Алфред. Доста много дърво от покрива не беше изгоряло на пепел и навсякъде се търкаляха почернели греди като тази. Том реши да задели група работници да съберат всички греди и да ги занесат до склада за дърва за огрев. „Направи мястото спретнато“, щеше да каже Агнес, щом предстоеше да дойде на посещение някоя важна особа. „Държа хората да са доволни, че Том ръководи.“ „Да, скъпа“, помисли си той. Усмихна се на себе си и се залови за работа.