Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Групата на Уейлрън Бигод бе забелязана на около миля отвъд полето. Бяха трима и препускаха здраво. Самият Уейлрън беше в челото, на черен кон и черното му наметало се вееше отзад. Филип и висшите манастирски служители чакаха пред конюшнята, за да ги срещнат с „добре дошли“.
Приорът беше разколебан в отношението си към Уейлрън. Уейлрън безспорно го беше подвел, като не му каза, че епископът е мъртъв. Когато разбра, Филип не беше знаел как да реагира. Все още не знаеше, но подозираше, че с недоволство нищо няма да се спечели. Все едно, целият този епизод беше засенчен от катастрофата с пожара. Просто Уейлрън много го притесняваше за в бъдеще.
Конят на епископа се оказа жребец, плашлив и лесно възбудим дори след няколкото мили езда. Държеше главата си изпъната надолу, когато той го подкара към конюшнята. Филип не одобри. Не прилягаше на духовни лица да яздят толкова бясно. Повечето Божии служители избираха кротки животни.
Уейлрън се метна плавно от конския гръб и подаде юздите на един от конярите. Филип го поздрави официално. Гостът се обърна и огледа развалините. Погледът му помръкна и той промълви:
— Скъп пожар е било това, Филип. — Изглеждаше искрено натъжен и това донякъде изненада домакина.
Преди да успее да отвърне, заговори Ремигий:
— Работа на дявола беше, милорд епископ.
— Тъй ли? Виж ти. Опитът ми сочи, че на дявола в такава работа обикновено му помагат монаси, които палят огньове в църквата, за да се сгреят на нощната литургия или оставят горящи свещи в камбанарията.
Филип го досмеша, като видя Ремигий съкрушен, но не можеше да остави намеците на Уейлрън да минат.
— Проведох разследване за възможните причини за пожара — рече той. — Никой не е палил огън в църквата онази нощ — сигурен съм, защото лично присъствах на полунощницата. И никой не се е качвал на покрива месеци преди това.
— Тогава какво е обяснението ви? Мълния? — попита Уейлрън скептично.
Филип поклати глава.
— Нямаше буря. Изглежда, че огънят е започнал от централната част. Оставихме горяща свещ на олтара, както обикновено. Възможно е олтарната покривка да се е подпалила и някоя искра да се е вдигнала от течението до дървения таван, който беше много стар и сух. — Филип сви рамене. — Не е много задоволително обяснение, но е най-доброто, което имам.
Уейлрън кимна.
— Да разгледаме щетите по-отблизо.
Тръгнаха към църквата. Спътниците на Уейлрън бяха войник и един млад свещеник. Войникът остана да се погрижи за коня. Свещеникът придружи Уейлрън и го представиха на Филип като дякон Балдуин. Докато прекосяваха моравата към църквата, Ремигий хвана Уейлрън над лакътя да го спре и рече:
— Къщата за гости е непокътната, както виждате.
Всички спряха и се обърнаха. Филип се зачуди ядосано какво е намислил Ремигий. Като беше непокътната къщата за гости, защо трябваше да ги кара да спират и гледат натам? Жената на строителя вървеше от кухнята и всички я проследиха с погледи, докато се прибираше. Филип се озърна към Уейлрън. Изглеждаше леко стъписан. Напомни му онзи момент в епископския палат, когато Бигод пак я беше видял и изглеждаше едва ли не уплашен. Какво ли имаше около тази жена?
Епископът хвърли бърз поглед на Ремигий и кимна едва забележимо, а после се обърна към Филип.
— Кой живее там?
Филип беше съвсем сигурен, че я е познал, но отвърна:
— Майсторът строител и семейството му.
Уейлрън кимна и всички тръгнаха отново. Филип вече разбираше защо Ремигий бе насочил вниманието им към къщата за гости: искаше Уейлрън да види жената. Реши да я разпита при първа възможност.
Навлязоха сред руините. Група от седем-осем души, монаси и манастирски слуги, вдигаха полуизгоряла таванска греда под наставничеството на Том. Целият обект изглеждаше оживен, но подреден и спретнат. Филип усещаше, че атмосферата на трескава дейност говореше добре за него, въпреки че отговорността за това беше на строителя.
Том дойде да ги срещне. Извисяваше се над всички. Филип се обърна към Уейлрън с думите:
— Това е нашият майстор строител, Том. Вече успя да направи портиците и криптата годни за ползване. Много сме му благодарни.
— Помня ви — обърна се Уейлрън към зидаря. — Дойдохте при мен точно след Коледа. Нямах работа за вас.